Решение № 4641 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15133/2018 г.

Решение № 4641 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15133/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. Пловдив срещу решение № 2255/6.11.2018 г., постановено по адм. дело № 2957/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което е отменен АУПДВ № 21/5.04.2018 г., издаден от същия директор за установена на "Тунджа - 73" ЕООД – гр. Николаево такса за водовземане по разрешително № 31160072/4.05.2015 г. за периода 4.05.2015 г. – 31.12.2016 г. в размер на 600 лв. и лихви за забава – 81, 95 лв. Релевират се оплаквания в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касатора, че издаденото разрешително на "Тунджа – 73" ЕООД е на основание чл. 44, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ), на което основание се дължи от титулярите по разрешението такса по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ за водовземане от повърхностни води. По отношение на приложената от съда разпоредба на чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ в касационната жалба се сочи, че тя се прилага, когато се ползва воден обект, а не когато отнемаш вода от него. Излага доводи в тази връзка, че таксата по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" се заплаща за отнет обем, т. е. за водовземане, а не при ползване на водния обект. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Тунджа-73" ЕООД срещу АУПДВ. Ответникът по касационната жалба "Тунджа- 73" ЕООД – гр. Николаево чрез процесуалния си представител адв. Б. Димитрова, я оспорва в подробно изложени доводи в депозирания по делото писмен отговор и в съдебно заседание от адв. Димитрова. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени АУПДВ № 21/05.04.2018 г., с който на "Тунджа – 73" ЕООД е определена за внасяне такса за водовземане, първоинстанционният съд е приел, че той противоречи на материалния закон. Съдът е определил спорния между страните по делото въпрос за дължимостта на такса за водовземане по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ, както и че приложима разпоредбата на чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ, която съдържа изключение от задължението за заплащане на такса водовземане по отношение на аквакултурите и свързаните с тях дейности. Според съда таксата по чл. 194, ал. 1, т. 1 и 2 ДВ се обвързва с водния обект, от който се използва водата, а таксата за ползване на водния обект – с целта, за която се използва. Според съда след измененията, обнародвани в ДВ, бр. 36/2008 г. по отношение на таксата за ползване на воден обект отпада една от целите – аквакултури и свързаните с тях дейност, а от друга страна в чл. 194, ал. 11 ЗВ се съдържат изключения от задължението за заплащане на такса при водовземане, като критериите са целта на водовземането, респ. видът на субекта, който използва водата, като към трите изключения съдът е посочил, че е добавено и ново в т. 4 на същата разпоредба, определено по критерий цел – аквакултури и свързаните с тях дейности. Обжалваното решение е правилно постановено. Видно от приложеното по делото разрешително № 31160072/04.05.2015 г., издадено на "Тунджа – 73" ЕООД от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. Пловдив изрично е посочена целта за водовземане – аквакултури. В разрешителното е посочено също така, че обектът на водоснабдяване са съществуващи рибарници, състоящи се от басейни с номера 401, 402, 426 403, 404, 405 и 406, находящи се в землището на с. Виден, Община Павел баня. В редакцията на чл. 194 ЗВ, ДВ, бр. 65/2006 г. законодателят е регламентирал задължение за плащане на такса, както за водовземане по ал. 1, т. 1, б. "а", "б" и "в" за повърхностни, подземни и минерални води, така и за ползване по ал. 1, т. 2, б. "б" за аквакултури и свързаните с тях дейности. Следователно, дали се касае за водовземане или за ползване на воден обект и за двете дейности законодателят е използвал общия термин "използване". След отмяната на чл. 194, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗВ – ДВ, бр. 36/2008 г. отпадна задължението за такса за ползване на воден обект за аквакултури и сходните на тях дейности. В тази връзка правилно съдът в решението си е обсъдил, че са налице две групи решения на Върховния административен съд. Първата група приема, че след отмяната на чл. 194, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗВ не се заплаща такса, както за водовземане, така и за ползване на воден обект, в които е налице дейност по аквакултури, но голяма част от цитираните в обжалваното решение съдебни актове на ВАС, Трето отделение са по приложението на чл. 194, ал. 7, т. 4 ЗВ преди промяната на тази разпоредба. Втората група приема (касае се за едно решение по адм. дело № 10597/2013 г.), че освобождаването от такса за аквакултури е относимо само за субектите, за които е издадено разрешение за ползване по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ, но не и за тези за водоползване по чл. 44, ал. 1 ЗВ. Водовземането по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗВ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, а ползването съгласно § 1, т. 25 от ДР на ЗВ е всяка дейност във водния обект, която без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите. В чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ (редакцията, относима за процесния период) е налице изключение от задължението за плащане на такса в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ – при разрешително за ползване на аквакултури и свързаните с тях дейности. Издаденото на "Тунджа – 73" ЕООД разрешение не е за ползване на водния басейн, а за водовземане, но това не означава, че настоящия казус не се обхваща от изключението по чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ, поради което правилно съдът е приел, че такса за водовземане не се дължи. Макар законът да прави разлика между разрешителното за водовземане и за ползване и решаващият съд ги е разграничил, но в същото време правилно е приложил разпоредбата на чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ. Водният обект, за който е издадено разрешително на ответника по касация е за водовземане, което означава, че от водния басейн се отнема вода, а не се използва само за отглеждане на аквакултури. В същото време правилно в обжалваното решение е налице позоваване на § 9 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, според който когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Правилно първостепенният съд е изтълкувал тази разпоредба, приемайки че определящо за възникване на задължението за заплащане на такса по чл. 194 ЗВ е не наличието или не на разрешително и неговия вид - за водовземане или за ползване, а вида дейност, която се извършва. В процесния случай няма спор между страните по делото и то е видно от издаденото разрешително за водовземане, че целта на водовземането е "Аквакултури", както и обекта на водоснабдяване са съществуващи рибарници. Тези обстоятелства изрично са вписани в разрешението за водовземане и предвид § 9 от ПЗР на ЗВ, както и съобразявайки и чл. 39 ЗВ, който определя използването по смисъла на този закон като водовземане и ползване, т. е. терминът "използване" е в по-широк смисъл и обхват от "ползване", поради което са обосновани изводите в първоинстанционното решението, че е налице изключението по чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ. Преди тази редакция в сила е бил чл. 194, ал. 7, т. 4 ЗВ, в който изрично е било посочено, че не се дължи такса водовземане за повърхностни и подземни води в случай по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ и в този смисъл е и преобладаващата съдебна практика, но тя е по приложението на чл. 194, ал. 7, т. 4 ЗВ, приложима за периодите преди 2015 г., на която се е позовал и първостепенния съд, като е цитирал решения по адм. дела № 7004/2012 г., № 8099/2012 г., № 8991/2012 г., № 9689/2012 г., № 11657/2013 г., № 11735/2013 г., № 15329/2013 г., № 5092/2015 г., № 9600/2015 г. и № 5866/2015 г., всичките на ВАС, Трето отделение. За относимата редакция на чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ е решение по адм. дело № 13920/2018 г. на ВАС, Първо отделение. Като е приел, че ответникът по касация не дължи определените с АУПДВ такси по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ, съдът е постановил правилно решение, тъй като, както вече се изложи по-горе определящо за дължимостта на таксата за използване (водовземане и ползване) не е разрешителното, а вида дейност и целта, за който се използва водния обект, а в процесния случай изрично в разрешителното за водовземане на "Тунджа-73" ЕООД е описана, че е за аквакултури. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Димитрова, на "Тунджа -73" ЕООД следва да се присъдят направените за касационната инстанция разноски в размер на 300 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение