Решение № 263 от 10.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 221/2010 г.

Решение № 263 от 10.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 221/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Осъденият Д. Х. Д. е направил искане за отмяна по реда на възобновяването на решение № 150 от 15.01.2010 г. постановено по в. н. ч. д. № 3713/2009 г. на Софийски градски съд. В искането се твърди, че влязлото в сила определение, с което е извършено групиране на наложени наказания е "неправилно и незаконосъобразно". В съдебното заседание назначения на осъдения служебен защитник поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че не са допуснати сочените в искането нарушения, поради което и то следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Софийски градски съд с решение № 150 от 15.01.2010 г. по в. н. ч. д. № 3713/2009 г. е изменил определението от 16.07.2009 г. постановено по ч. н. д. № 5773/2009 г. на Софийския районен съд, 10 наказателен състав, като го отменил в частта му относно присъединяването на наказанията по н. о. х. д. № № 9293/2002 г. и 2296/2004 г. на СРС - при групирането на тези по присъди № № 9452/2005 г., 1164/2006 г., 10923/2006 г., 6483/2001 г., 9293/2002 г., 11422/2003 г., 9797/2004 г. и 2296/2004 г. всички по описа на СРС с наложено общо наказание от три години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален "общ" режим. Съдът групирал наказанията по н. о. х. д. № 9293/2002 г. и н. о. х. д. № 2296/2004 г. по описа на СРС като наложил едно общо наказание "глоба" в размер на 300 лв. и потвърдил определението в останалата му обжалвана част. В искането по същество се излагат съображения за допуснато нарушение на закона с въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното определение и са групирани наказанията по н. о. х. д. № № 1817/1999 г. и 1467/1998 г. по описа на Софийския районен съд. Възраженията са неоснователни. Правилно при решаване на въпроса да наличието на предпоставките по чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК съдебните инстанции са събрали доказателства за всички осъждания на лицето и с оглед на тях е преценявана възможността на налагане на общо наказание. Когато се касае до множество осъждания, при които не е възможно образуването на една съвкупност задължението на съда е да определи кое е най-благоприятното за осъдения съчетание и с оглед на него и наложи общите за изтърпяване наказания. Именно в съответствие с това изискване се е ръководил и въззивният съд. Налице са основания за формиране на три групи, подлежащи на изтърпяване наказания, и настоящият състав намери, че те са и най-благоприятното за осъдения съчетание . Твърдението, че съдът не е отчел дългия период от време, през който не са извършвани престъпления, както и че осъденият има малко дете, за което се грижи е невярно. Първоинстанционният съд ги е съобразил и правилно е прието, че те не са обстоятелства, които имат отношение при решаване на въпроса за подлежащото на изтърпяване общо наказание. Тези обстоятелства се преценяват при решаване на въпроса за евентуалното приложение на чл. 24 НК и в конкретния случай именно те са дали основание на съда да не приложи тази разпоредба. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на атакуваното решение не е допуснато соченото нарушение на закона, поради което и искането за отмяна по реда на възобновяването следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение