Решение № 394 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 610/2008 г.

Решение № 394 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 610/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК (отм.), във вр.с чл. 358, ал. 2 от ГПК (отм.). Образувано е въз основа на подадената жалба от Я. М. М. от гр. П. против решение № 770 от 14.12.2007 г.по гр. д. № 1* по описа за 2007 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата му против разпределението, извършено на 20.07.2007 г.по изп.д. № 35/2002 г. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на нормите на чл. 191, ал. 2 от ДОПК и чл. 355, ал. 1 от ГПК (отм.), поради което иска да бъде отменено, а делото върнато на съдия-изпълнителя със задължителни указания за изпращане на съобщение на Агенцията за държавни вземания за извършване на разпределение, за повтаряне на предприетите изпълнителни действия. Срещу така подадената жалба са постъпили четири възражения от другите присъединени взискатели, с които те оспорват жалбата и изразяват съгласието си с извършеното разпределение. В съдебно заседание страните не се явяват, с изключение на ответницата Г, която оспорва подадената жалба и иска да бъде оставено в сила решението на въззивния съд. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Жалбоподателят е длъжник по образувано изпълнително дело № 35/2002 г., образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по н.о.х.д. № 807/2000 г.на ПОС за сумата от 6 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.03.1996 г. Към същото изп.д. № 35/2002 г.са присъединени още три изпълнителни дела /изп.д. № 138/2004 г.с взискател Д. И. Г. за сумата от 8 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.03.1996 г., изп.д. № 139/2004 г.с взискател Н. И. Г. за сумата от 6 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.03.1996 г.и изп.д. № 140/2004 г. с взискател М. Б. Г. за сумата от 6 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.03.1996 г./ Изпълнението е извършено чрез публична продан, като за купувач по реда на чл. 382, ал. 1 от ГПК (отм.) е обявен Б. Г. Съдебният изпълнител е приел, че тъй като този взискател има вземане от 26 679 лв., а определената стойност на имота е 41 840 лв., той следва да внесе разликата от 15 143 лв. Пред вид обстоятелството, че тази сума е била недостатъчна за удовлетворяване на вземането на всички взискатели-на 20.07.2007 г.-на основание чл. 355 от ГПК (отм.) съдия-изпълнителят е извършил разпределение на сумите, което е било обжалвано поради неучастие на държавата като присъединен взискател. С обжалваното решение ПОС е оставил без уважение жалбата на длъжника, като е приел, че към момента на извършване на разпределението- по изпълнителното дело не са постъпили никакви данни за наличие на държавни вземания от публичен характер. Съгласно чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.)-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на нормите на чл. 191, ал. 2 от ДОПК и чл. 355, ал. 1 от ГПК /отм./ Постановеният съдебен акт е правилен. Вярно е, че съгласно цитираните норми - държавният или частният съдебен изпълнител е длъжен да изпраща съобщение на Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение, тъй като държавата се счита винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника данъци и други вземания, размерът на които е бил съобщен на държавния или частния съдебен изпълнител до извършване на разпределението. Вярно е и, че по делото няма данни -в случая- съдебният изпълнител да е изпратил такова съобщение. Това обаче не е нарушение, на което длъжникът да може да се позове, тъй като той може да има интерес само от предявяване на собствени, но не и на чужди права. В този смисъл са правилни изводите на съда, че тази незаконосъобразност не накърнява интересите на длъжника. С оглед на това и пред вид изразеното от взискателите съгласие с така извършеното разпределение, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на III г. о.