Решение № 562 от 5.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2669/2011 г.

Решение № 562 от 5.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2669/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Постъпил е протест от прокурор при Апелативна прокуратура-гр. София против решение на Апелативния съд-гр. София, постановено по внохд № 183/11 г., с който се възразява, че са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК и се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане за осъждане на подсъдимия по всички предявени му обвинения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и изразява становище, че оправдаването по пункт първи на обвинението е правилно.

Подсъдимият и защитата му преценяват протеста като неоснователен. Последният представя писмена защита.

За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното:

С присъда по нохд № 2424/05 г. Софийският градски съд признал подсъдимия К. И. С. за невинен и го оправдал по предявените му обвинения - за три престъпления по чл. 257, ал. 1, във връзка с чл. 255, ал. 1 НК и едно по чл. 255, ал. 1 НК.

С решение по внохд № 851/07 г., образувано по протест на прокурора срещу оправдаването и с искане за осъждане по предявените обвинения, САС отменил изцяло присъдата и върнал делото за ново разглеждане на прокурора.

С присъда по нохд № 3370/08 г. СГС осъдил подсъдимия, както следва: 1) за деяние, извършено до 15.04.2002 г., на основание чл. 257, ал. 1, във връзка с чл. 255, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 НК - пункт 3 от обвинението - на три години лишаване от свобода условно за срок от три години, като го оправдал за разликата над 22 503, 60 лева; 2) за деяние, извършено до 15.04.2003 г., на основание чл. 257, ал. 1, във връзка с чл. 255, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 НК - пункт 4 от обвинението - на три години лишаване от свобода условно за срок от три години; 3) на основание чл. 23, ал. 1 НК съдът наложил на подсъдимия едно общо наказание, най-тежкото, а именно три години лишаване от свобода с отлагане на изпълнението му за срок от три години; 4) на основание чл. 189, ал. 3 НПК разноските по делото в размер на 802 лева са възложени на подсъдимия; 5) по обвинението за деяние, извършено до 15.04.1999 г., по чл. 257, ал. 1, във връзка с чл. 255, ал. 1 НК - пункт 1 от обвинението, подсъдимият е оправдан изцяло; 6) по обвинението за деяние, извършено до 15.04.2000 г., по чл. 255, ал. 1 НК - пункт 2 от обвинението, подсъдимият е оправдан изцяло.

С решение по внохд № 256/10 г., образувано по жалба на подсъдимия срещу осъдителната част на присъдата с искане за оправдаване, САС отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното следствие.

С присъда по нохд № 2180/10 г. СГС оправдал подсъдимия изцяло - по всички обвинения.

С решение № 158 от 21.04.11 г. по внохд № 183/11 г., образувано по протест на прокурора срещу оправдаването на подс. С. по пунктове 3 и 4 от обвинителния акт с искане за осъждане на подсъдимия по тези обвинения на наказания лишаване от свобода условно и глоба, САС потвърдил изцяло последно посочената присъда на СГС.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи:

Касационният протест следва да се остави без разглеждане, както следва:

1 - в частта, с която се иска осъждане на подс. С. за престъпленията по пунктове 1 и 2 от обвинението, както и по пункт 3 за сумата над 22 503,60 лева. В тази част, протестът цели утежняване положението на подсъдимия, като игнорира, че по-долустоящият прокурор е пропуснал да поиска това от въззивната инстанция (нохд № 3370/08 г. на СГС и внохд № 256/10 г. на САС).

2 - в частта, с която се претендира наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Прокурорът е заявил, "че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, като САС не е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото..." (л.2 от протеста), но е пропуснал да посочи кои конкретни обстоятелства, от кръга по чл. 102 НПК, са останали неизяснени по начина, указан в чл. 14, ал. 1 НПК. Така формулираното възражение за наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т .2 НПК, без да са посочени данните в негова подкрепа, било по реда на чл. 351, ал. 1 НПК, било по този по чл. 351, ал. 3 НПК, го характеризира като декларативно. И не само, липсата на данните в подкрепа на релевираното основание предпоставя опасност касационният съд да не се съобрази с действителната воля на иницииралия образуването на настоящото производство и невъзможност да осъществи възложената му от закона проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК и изготви решение, съответно на изискванията на чл. 354, ал. 4 НПК.

Изложеното пряко рефлектира върху пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, като ограничава касационната проверка на оспореното въззивно решение, а именно - по приложението на закона при потвърждаване на оправдаването на подсъдимия по пунктове 3 и 4 от обвинението, за първо посочения от тях - за сумата до 22 503,60 лева. В тази част протестът е допустим, а по същество - неоснователен.

При казаното по-горе, проверката относно правилното приложение на закона е възможна само в рамките на фактите, приети за установени от въззивната инстанция.

ВКС не установи наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и съображенията за това са следните:

С протеста се поддържа, 1) че при липсата на данни за източника на доходите на едно физическо лице следва да се приеме наличието на тъждество между неговите приходи и доходи; 2) че в кръгът по чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ попадат и доходите, за които не е известна дейността довело до натрупването им.

Най-напред следва да се отбележи, че правилно решаващият съд е преценявал фактите, с оглед на приложимия закон, на плоскостта на чл. 2, ал. 1 НК, а именно - Законът за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) в редакцията от Дв. бр. 118/02 г., в сила от 01.01.2003 г. и чл. 255 и чл. 257 НК в редакцията им от Дв. бр. 62/97 г. Съображенията на въззивната инстанция по приложението на закона изцяло се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо преповтарянето им.

1. С протеста не се оспорва, че доходите, подлежащи на деклариране са положителна разлика между приходите на едно физическо лице и направените от него присъщи и законово признати разходи и тя формира размера на данъчната основа, но се иска при липсата на данни за източника на доходите да се приеме наличието на тъждество между приходи и доходи.

Така направеното възражение не само игнорира съображенията на САС по неприложимостта на ДПК, но и пренебрегва изначални принципи в наказателния процес, каквито са тези по чл. 13 и чл. 14 НПК. Единствената презумпция, регламентирана в НПК е тази по чл. 16 НПК. Всички факти от кръга по чл. 102 НПК, позволяващи или не разкриването на обективните и субективни признаци на инкриминираното престъпление следва да бъдат изяснени обективно, всестранно и пълно, по реда и със средствата, предвидени в процесуалния закон, като което и да било доказателство или негов източник не може да има предварително определена сила, респ. значение. Нещо повече, очевидно се игнорира и ЗОДФЛ, който не оставя съмнение относно значението на източника на доходите, подлежащи на облагане - разпоредбите на чл. 9, 10 и 11 детайлно и ясно указват на необходима връзка между доходите, подлежащи на облагане и техните източници.

2.Възражението, че в кръгът по чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ попадат и доходите, за които не е известна дейността, довела до натрупването им е неоснователно.

Фактическото обвинение, формулирано в обвинителния акт е за това, че подсъдимият е реализирал доход по чл. 10, т. 4 ЗОДФЛ, поради което и дължимите от него данъчни задължения са изчислени, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗОДФЛ, който ред, според прокурора, бил най-благоприятния режим на облагане, какъвто подход, при формиране на данъчната основа, не се предвижда в ЗОДФЛ (Част втора).

При очертаното по-горе процесуално развитие на делото, така предявеното фактическо обвинение не е коригирано по единствено възможния ред - този по чл. 287 НПК.

Видът на източникът на доходите, подлежащи на облагане има съществено значение за дължимото данъчно задължение (обективен признак на инкриминирания престъпен състав). Последното е в зависимост от данъчната основа, която за различните източници на доход, се определя по предвидения от ЗОДФЛ съответен ред - Част втора. В случаите на чл. 10, т. 4 ЗОДФЛ този ред е по чл. 21 във връзка с чл. 22 ЗОДФЛ, а в случаите по чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ - по реда, очертан в чл. 26 ЗOДФЛ.

С оглед на изложеното, ВКС установи, че в рамките на фактическото обвинение, предявено с обвинителния акт, законът правилно е приложен.

Водим от горното на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение