Решение № 2471 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12016/2010 г.
ВАСVII отделение17.02.2011 г.докладчик т Юлия Ковачева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 190 от 29.07.2010 г. по адм. дело № 142/2010 г. на Административен съд - Велико Търново и вместо него постанови: ОТМЕНЯ заповед № ЯЗ-276/04.02.2010 г. на директора на ОД на МВР - Велико Търново, с която на основание чл. 99, т. 2 от АПК е отменил разрешение № 125/30.07.2008 г. за съхранение и носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадено от началника на РУ на МВР - Велико Търново на "Алкс - А" ООД гр. Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2471 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12016/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Алкс - А" ООД гр. Велико Търново срещу решение № 190 от 29.07.2010 г. по адм. дело № 142/2010 г. на Административен съд - Велико Търново. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на ОД на МВР - Велико Търново не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Велико Търново е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Алкс - А" ООД против заповед № ЯЗ-276/04.02.2010 г. на директора на ОД на МВР - Велико Търново, с която на основание чл. 99, т. 2 от АПК е отменил разрешение № 125/30.07.2008 г. за съхранение и носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадено от началника на РУ на МВР - Велико Търново на дружеството. Съдът е приел от фактическа страна, че на 3.02.2010 г. е извършена проверка от полицейски служители относно начина на съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси на адреса на управление на "Алкс - А" ООД, който е заявен и като адрес на Алидин Асанов Илиев - отговорно лице по носенето и съхранението на оръжието. При тази проверка е установено, че на адреса няма лице за контакт с дружеството, както и че Алиев не живее на същия, за които обстоятелства е изготвена справка рег. № 1620/4.02.2010 г. По повод тези констатации от проверката и докладна записка № Я-2175/04.02.2010 г. на началник сектор "Икономическа полиция" е образувано административното производство по реда на чл. 100 от АПК. Административният орган е приел, че се касае за нови обстоятелства, които са от съществено значение за издаването на административния акт, при които съображения и на основание чл. 99, т. 2 от АПК, е постановил отнемане на разрешението на "Алкс - А" ООД. С оглед изложеното, съдът е приел, че са осъществени условията за възобновяването на административното производство по реда и на основание чл. 99, т. 2 от АПК - налице е влязъл в сила административен акт, необжалван по съдебен ред и са открити нови обстоятелства, релевантни за издаването му. Посочил е, че след като юридическото лице - титуляр на процесното разрешение и отговорното физическо лице не пребивават на заявения адрес е налице несъответствие със заявения начин за съхранение на оръжието при издаването на разрешението и освен това дружеството няма регистриран обект на територията на община Велико Търново и не осъществява търговска дейност. Тези факти съдът е квалифицирал като новооткрити обстоятелства, които не са могли да бъдат известни на административния орган, но са от съществено значение за издаване на разрешението за притежаване на огнестрелно оръжие. Съдът е счел за неоснователни възраженията на страната, че не е била уведомена за започване на административното производство и относно невъзможността да упражнява търговската си дейност след отнемане на обсъжданото разрешение. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е неправилно. Съгласно чл. 99, т. 2 от АПК, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Основание за образуване на производство за възобновяване е откриването на нови доказателства, т. е. такива, които не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по административната преписка при издаване на административния акт. Необходимо е новите доказателства да са писмени и да установяват съществуването на нови обстоятелства, които са възникнали до постановяване на административния акт и са от съществено значение за произнасянето на органа, т. е. ако биха били известни към този момент биха обусловили друг правен резултат. Когато са налице основанията по чл. 99 от АПК, производството се възобновява по реда на глава пета (издаване на административните актове) - чл. 103, ал. 4 от АПК. В разглеждания случай, съдът неправилно е приел, че е налице основанието по чл. 99, т. 2 от АПК за възобновяване на административното производство. Сочените като релевантни за процедурата обстоятелства са новосъздадени: при извършената проверка от полицейските служители при РУ на МВР - Велико Търново е установено, че дружеството и отговорното лице по см. на чл. 6 от ППЗКВВООБ не се намират на посочения адрес на управление към 3.02.2010 г., както и, че съгласно направена справка към 4.02.2010 г. в информационните масиви на община Велико Търново дружеството няма регистрирани обекти на територията на общината и липсват данни за конкретна търговска дейност, осъществявана на нейна територия. Визираните факти не са новооткрити по см. на чл. 99, т. 2 от АПК, т. е. съществували към момента на издаване на процесното разрешение - 30.07.2008 г., поради което съдът неправилно ги е подвел към фактическия състав на правната норма. От обжалваната заповед и приложената административна преписка не може да се установи кои са фактическите обстоятелства, сочещи на предпоставките по чл. 40, ал. 1 от ППЗКВВООБ, мотивирали административния орган да издаде обсъжданото разрешение и по какъв начин събраните нови факти при проверките към 4.02.2010 г. ги опровергават към меродавния момент - този на постановяване на акта от 30.07.2008 г.. Следва да се отбележи също, че в нарушение на правилото по чл. 103, ал. 4 от АПК административният орган не е уведомил страната за започналото административно производство и не й е дал възможност да заяви позицията си и представи доказателства относно обстоятелствата, свързани с издаване на разрешението, предмет на производството по възобновяване. При това положение, неправилно решаващият съд е счел, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена при спазване на административнопроизводствените правила и наличие на основанието по чл. 99, т. 2 от АПК. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и вместо него се постанови друго, с което се отмени оспореният административен акт. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,