Решение № 12998 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5980/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция "Митници", чрез процесуален представител юрк. Г. Попова, против Решение 2775 от 24.04.2023г., постановено по адм. дело 401/2023г. по описа на Административен съд-София-град, с което е отменено по жалба на Н. Димитров решение 32-185164/07.06.2022г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което по повод на подадената от жалбоподателя МД с MRN 21ВG001009007022R9/13.04.2021г. е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обръщение и са установени публични задължения в размер на 1 768, 10 лева - мито и 3 889, 83 лева ДДС, ведно с начислена лихва за забава. Първоинстанционното съдебно решение се обжалва като неправилно с доводи за противоречие на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се крайното заключение на административния съд за недоказаност на действително платената цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Поддържа, че в хода на административното производство са събрани необходимите доказателства в тази насока, но същите са преценени неправилно от съда. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорарл Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Н. Димитров, действащ чрез процесуалния си представител адв. Ю. Огнянова, оспорва същата като неоснователна, по подробно изложени съображения в писмения отговор. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, съгласно представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 02.12.2022г. (л.26). Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е решение 32-185164/07.06.2022г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което по повод на подадената от жалбоподатателя МД с MRN 21ВG001009007022R9/13.04.2021г. е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обръщение и са установени публични задължения в размер на 1 768, 10 лева - мито и 3 889, 83 лева -ДДС, ведно с начислена лихва за забава. Според фактическите установявания, оспореният административен акт е издаден след осъществен на основание чл. 48 от Регламент 952/2013 във връзка с чл. 84 от ЗМ последващ контрол на подадена от жалбоподателя декларация във връзка с внос от САЩ на употребяван пътнически автомобил катастрофирал-четириколесно МПС/ АТВ, марка- Поларис, при която е установено, че митническата стойност е определена на база цена на автомобила в размер на 900 щатски долара съгласно приложена фактура и 200 щатски долара цена при условия на доставка DAP. При извършена проверка в конкретно посочен интернет сайт, по отношение на автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси е открита информация за обявена продажна цена на 10 300 щатски долара, във връзка с което са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката и ценообразуващите елементи. На основание чл. 48 от Регламент 952/2013 митническите органи са започнали проверка на пълнотата и точността на посочената в митническата декларация информация, като е установено, че липсват доказателства в подкрепа на декларираната цена, приложената към нея фактура не съдържа всички необходими реквизити като условия на доставка, условия на плащане, начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение, поради което е прието, че същата не може да служи в подкрепа на декларираните данни. Първостепенният съд е разгледал и отхвърлил като неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с издаване на решението след срока по чл. 196, ал. 1 ЗМ. Освен инструктивния характер на срока е посочено и обстоятелството, че в случая административното производство е започнало служебно и спрямо него следва да бъде приложен давностният срок за установяване на митнически задължения, предвиден в чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. На следващо място е направен извод, че в случая органът не е изпълнил задължението си да обоснове основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Прието е, че преценката за наличие на основателни съмнения в случая не намира опора в данните от административната преписка. Доказателствената тежест за това обстоятелство е възложена на митническия орган, който е следвало да докаже твърденията си с допустимите процесуални способи. Събраната информация от база данни, поддържана от трето лице- https://autouauctions.io, не е официална и/или служебна такава, което обосновава извод, че не би могло да се разчита на нейната достоверност и да се използва като база данни или за сравнение. Наред с това съдът е приел, че дори да се приеме, че митническите органи са установили липсата на предпоставки за приложение на метода по чл. 70 от Регламента, то те де факто отново са приложили същия метод, но при завишаване на стойността на вносната стока, какъвто подход би бил обоснован само в съответствие с вторичните методи съгласно чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. което не е осъществено в настоящия казус. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е определил основният спор по делото, а именно: митническите органи дали са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, който предвижда възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Пропорционалността на административната намеса в процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента изисква да се съобрази, както надлежното мотивиране на съмненията, така и изискването за възможностите на декларатора да представи търсената от него информация. Както се посочва от СЕС в т. 60 на решение от 28.02.2008 г. по дело С-263/06, Carboni e derivati Srl: В това отношение е необходимо да се напомни, че от съдебната практика следва, че общностната уредба относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности.... Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи в постановеното решение. В процесния случай митническият орган е отхвърлил договорната стойност на процесния автомобил, без да е установил предпоставките на разпоредбата на чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение. Позоваването на данни обявени в интернет за обявена продажна цена за същия /според характеристиките и идентичен VIN (номер на шаси)/ автомобил от 10 300 щатски долара на аукцион, при отбелязване в същия сайт, че автомобилът е продаден, е само предпоставка за възникването на съмнения в договорната стойност на автомобила, но въпросната информация, която не част от митническите информационни системи, сама по себе си не е събрана по надлежния законоустановен ред, поради което не може да се ползва с доказателствена сила, имаща превес спрямо тази на представената фактура. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, за които не са налице доказателства последните да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни, не може да обуслови законосъобразност на определената от административния орган нова митническа стойност на стоката. Не би могло да се приеме, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че при наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност. Несъстоятелно е изложеното в жалбата оплакване досежно липсата на доказателства за реално заплатената цена на стоката, доколкото представената фактура / Bill of sale/ от 20.01.2020г., в рамките на първоинстанционното съдебно производство, не съдържала подписите на страните по сделката, поради което и не удостоверявала факта на заплащане на цената на МПС. За определяне на митническата стойност на внасяните стоки чрез прилагане на основния метод по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., се използва действително платената или подлежащата на плащане на цена, което означава, че е достатъчно наличието на едно от двете алтернативно посочени условия. При този изход на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по делото, Агенция Митници следва да бъде осъдена да заплати в полза на Н. Димитров, разноски за настоящото производство в размер на 900 лв. Възражението за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид претендирания размер на адвокатския хонорар, който е към минимума, съгласно чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,