Решение № 6716 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13991/2017 г.

Решение № 6716 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13991/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. К. И., от гр. С., против решение № 5768/17.10.2017 г. по адм. дело № 3144/2017 г. на Административен съд С. - град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" - С. при РДНСК - ЮЗР, чрез юрк. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. К. И., против Заповед № ДК-02-СО-03/21.01.2010 г. на началника на Столична РДНСК /сега РО"НСК" при РДНСК-ЮЗР/, издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж: "Плътна ограда", изградена в УПИ IV-1060, VII-1975,1976 и ПИ № 1147, заемаща част от УПИ V за "Склад за строителни материали", в кв. 25 по плана на с. К., р-н "П.", СО. Прието е от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. От анализа на доказателствата е установено, че постройката представлява строеж, за който няма издадено разрешение за строеж, което го прави незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. От съда е прието още, че спрямо приложимата за периода на неговото изграждане /1999-2000 г./ разпоредба на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, строежът е нетърпим, тъй като не е бил деклариран пред одобряващите органи в 6 - месечен срок от обнародването на ЗУТ, т. е. до 02.07.2001 г. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съобразно установената фактическа обстановка правилни са изводите на съда, че процесната плътна ограда представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория, за който, съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 / ред. Д. в. бр. 1/2001 г./ се изисква разрешение за строеж /РС/, с каквото строежа не разполага. Правилно също така е прието че в частта, попадаща в УПИ IV и УПИ VII, кв. 25 на с. К., оградата представлява незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В частта й обаче, попадаща в ПИ № 1147 / заемаща част от УПИ V, кв. 25/, съдът необосновано е приел, че съществува незаконен строеж - плътна ограда, тъй като за тази част е установено, че оградата е съборена и вече не съществува. Ето защо, в тази част заповедта е подлежала на отмяна, като незаконосъобразна. Установено е още, че строителството на процесната ограда е извършено в периода 1999-2000 г. Предвид времето на строителство, правилни са изводите на съда, че приложимата разпоредба за търпимост на строежа е тази по § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. В тази хипотеза търпимостта на строежа се свързва с наличието на няколко предпоставки, правилно установени от съда, а именно: строежа да е бил допустим по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му или по ЗУТ, както и да е бил деклариран от собственика му в 6-месечен срок от влизането в сила на ЗУТ, т. е до 02.07.2001 г. По отношение на първото изискване, съобразно заключението на СТЕ, решаващият съд правилно е извел изводи, че строежът е бил допустим, както по действащия към момента на извършването му градоустройствен план и правила и нормативи, така и по сега действащия ЗУТ. Изводите на съда са неправилни по отношение втората предпоставка за търпимост на строежа, а именно да е деклариран от собственика пред одобряващите органи, в съответния законов срок. Това следва от представеното пред касационната инстанция писмено доказателство - декларация вх. № 667/05.01.2001 г. до ТС, р- н "П.", СО, чрез кметство- К., от А. К. И., неоспорена от ответника. Декларацията е подадена в срока по § 16, ал. 3 ПР ЗУТ и е именно с цел узаконяване на процесния строеж. Поради непредставянето й пред първоинстанционния съд, същата не е могла да бъде обсъдена. Касационната инстанция обаче дължи съобразяване с нея, поради това, че тя е годно писмено доказателство по чл. 219, ал. 1 АПК и е представена от касатора в подкрепа на касационното му оплакване за търпимост на строежа по § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. Тази декларация обосновава обратни на направените от съда изводи, а именно, че строежът е търпим, което възпрепятства премахването му като незаконен. От изложеното следва, че обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон се явява неправилно. Като неправилно същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на касатора бъде уважена и оспорената заповед на началника Столична РДНСК бъде отменена, като незаконосъобразна. При този изход по спора и направеното искане от касатора, на същия се дължат съдебни разноски за двете инстанции, в общ размер на 2 720 лв., от които 1510 лв. за първата инстанция /10 лв. д. т., 300 лв. за СТЕ и 1200 лв. заплатен адвокатски хонорар съгласно Договор за правна защита и съдействие от 30.03.2017 г./ и 1210 лв. за касационната инстанция /10 лв. д. т. и 1200 лв. заплатен адвокатски хонорар съгласно Договор за правна защита и съдействие от 03.11.2017 г./. От ответника липсва възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,