Решение № 12812 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13919/2016 г.

Решение № 12812 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13919/2016 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Рони 75 " ЕООД, гр. П., срещу Решение № 1666/12.09.2016 г. по адм. д. № 2080/2014 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата срещу РА№ 161305460/27.02.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и старши инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 487/22.05.2014 г. на ДД"ОДОП" - П. при ЦУ на НАП за установени задължения по ЗДДС в размер на 195 230,28 лв. и лихви - 59 152, 17 лв. за данъчни периоди от 01.08.2011 г. до 31.05.2012 г. Касаторът поддържа твърдения за незаконосъобразност на решението, като излага съображения по същество, както и поддържа твърдението за нищожност на РА, поради обстоятелството, че става въпрос за повторна ревизия, която е започнала при действието на чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията на текста в сила до 31.12.2012 г. и е следвало да бъде довършена по стария ред, като издателя на РА е следвало да бъде определен с нарочна заповед за определяне на компетентен орган. Такава заповед по преписката няма и само на това основание актът следва да бъде прогласен за нищожен. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание дружеството-касатор е представлявано от адв. Димов. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - П. при ЦУ на НАП, в представена писмена защита от процесуален представител - юрисконсулт, оспорва касационната жалба. Желае решението да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 5073 лева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в твърдението за нищожност на РА, във вр. с § 35 ЗИД на ДОПК. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и са спазени административно-процесуалните правила, а по същество, че отказът на ДК е законосъобразен, тъй като между жалбоподателя и преките му доставчици не е извършено реално предаване на стоките по процесните фактури. Решението е неправилно в изводът, че РА е издаден от компетентен орган. Видно от приложенията по преписката, ревизията на дружеството по ЗДДС за ревизираните периоди от 01.08.2011 г. до 31.05.2012 г. е започнала със Заповед за възлагане на ревизия № 1203428/06.07.2012 г./л. 601, приложение т. 3/. Издаден е първоначално ревизионен акт № 161205161/05.03.2013 г. от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП, упълномощена с нарочна Заповед за определяне на компетентен орган № К 1205161/15.01.2013 г., който РА е отменен с решение № 530/29.05.2013 г. на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК - Зам. ДД"ОДОП" - П. Преписката е върната за извършване на повторна ревизия, съобразно дадените в отменителното решение указания. Издадена е заповед за възлагане на ревизията № 1304206 от 10.06.2013 г., впоследствие изменена. При повторната ревизия е изготвен ревизионен доклад, връчен на жалбоподателя и РА№ 161305460/27.02.2014 г. Издателите на акта са възложителят на ревизията - началник сектор "Ревизии" и ръководителят на ревизията - старши инспектор по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, в действащата редакция в сила от 01.01.2013 г. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК е изменена с ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Според тази разпоредба ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14 - дневен срок от подаването на възражение или от изтичане на срока за подаване на възражение. Съгласно § 35 ПЗР ЗИД ДОПК ( ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане на този закон в сила се довършват по досегашния ред. С решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК, с което е отменен предходния ревизионен акт и преписката е върната за извършването на нова ревизия, не се поставя началото на ново производство, а се възстановява висящността на ревизионното производство по издаване на отменения ревизионен акт. Това е така, защото първият РА е отменен в частта му относно установените на същото данъчно задължено лице задължения за ДДС и за същите ревизирани периоди. Съгласно нормата на чл. 155, ал. 6 ДОПК производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на акта. Ревизионното производство започва от първата издадена заповед за възлагане на ревизията, като същото е висящо до влизане в сила на ревизионния акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщането на преписката на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново производство, а създава определеност в процесуалните правоотношения. Тя е насочена към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ДОПК, която предвижда възможността за издаване на заповед за възлагане на ревизията без с това да се поставя началото на ново производство. При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че ревизионното производство по издаване на оспорения ревизионен акт е било висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Съгласно § 35 ПЗР ЗИД ДОПК приложим е бил досегашният ред за довършването му. Този процесуален ред изисква издателят на РА да бъде определен по правилото на чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията до изменението му преди 01.01.2013 г. чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията, което в случая не е направено. Ревизионният акт е издаден от лица, които не са имали материална компетентност за това, а именно от възложителя на ревизията и от ръководителя на ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, съобразно редакцията на текста в сила от 01.01.2013 г. Актът, при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен. Като е приел, че РА е валиден и не е прогласил неговата нищожност, АС - П. е постановил неправилно решение. Това налага същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се обяви за нищожен процесния РА. При този изход на спора на касационния жалбоподател се дължат направените за двете инстанции разноски в общ размер на 775 лева, представляващи д. т. - 75 лв. и депозит за вещо лице - 700 лв. Доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение не са представени, няма такова и в приложения по делото на л. 487, приложение т. 2, Договор за правна защита и съдействие и пълномощно на адв. Г. Д., АК - П. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение