Решение № 10435 от 7.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4598/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на директора на ТД Митница Бургас, депозирана чрез процесуален представител юрк. Ташкова, против Решение 2094/14.03.2024 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. 2209 по описа за 2023 г. на този съд. Със съдебното решение е отменено по жалба на Д. И. П., притежаващ [ЕГН], Решение 32 176247/31.05.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници , с което по митническа декларация (МД) MRN 20BG001007022066R6/14.08.2020 г. са определени допълнителни задължения за мито и данък добавена стойност за внесените и допуснати до свободно обращение стоки. В полза на лицето са присъдени разноски в размер на 610 лева. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК. Твърди, че съдът не е анализирал всички факти и обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност. Счита, че поради защитата, която притежава сайтът, цялата информация в него е била сигурна. Аргументира се, че законосъобразно митническата стойност на стоката е определена по реда на чл. 70 от МКС. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение, потвърждаване на административния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Д. И. П., чрез пълномощник адв. Маркова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба, като моли за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски. Представителят на ВП дава заключение за основателност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: На 14.08.2020 г. Д. И. П., в качеството на декларатор и вносител, подал в МП пристанище Бургас-център митническа декларация с MRN 20BG001007022066R6, с която декларирал стоки за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение, а именно: стока 1: употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка Нисан, модел Лийф, брой места 5; първа регистрация 20110101, цвят черен, работен обем 0 куб.см., мощност 30KWDIN; двигател: електрически, шаси JN1AZ0CP5BT003676; стока 2: употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка Волво, модел S60, брой места 5; първа регистрация 20150101, цвят червен, работен обем 2400 куб.см., мощност 160 HPSAE; двигател: бензин кат., шаси YV126MFK6F2355415. В декларацията били посочени и следните данни относно вноса на двата автомобила: код на държавата на изпращане/износ САЩ (кл.5/14); условие на доставка FOB Франко борд (кл.4/1); метод за определяне на стойността договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса) (кл.4/16); цена на стоката и валута: стока 1 950 USD и на стока 2 1400 USD (кл. 4/14 и кл. 4/10); добавяния и приспадания разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и др. до мястото на въвеждане на стоките в ЕС за стока 1 1280.46лв. и за стока 2 1280.46лв., и разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане за стока 1 288.16лв. и за стока 2 288.16лв. (кл.4/9). За двата автомобила били приложени търговски фактури и Cover letter (придружително писмо) за оформяне на износа. Към датата на приемане на митническата декларация митническата стойност на стока 1 била определена в общ размер на 2 885.26 лева, а на стока 2 3 645.42 лева. Извършен е последващ контрол на митническата декларация, вследствие на което митническите органи са направили проверка в електронната страница https://autoauctions.io за същите автомобили с идентични характеристики и съвпадащ номер на шаси. Открита е информация, че автомобилите били обявени за продадени на проведени аукциони, както следва: стока 1 проведен аукцион на 28.04.2020 г. с крайна цена 1800 USD; стока 2 проведен аукцион на 07.04.2020 г. с крайна цена 2950 USD. С писмо рег. 32-246147/30.07.2021 г. от Д. П. са изискани: Доказателства в потвърждение на декларираната цена, документи относно извършените плащания към доставчика, както и др. документи и информация. На 14.10.2021 г. вносителят представил пред митническите органи писмен отговор, в който посочил, че всички налични документи относно внасянето на стоката били приложени към митническата декларация. Не били представени допълнителни доказателства за сключената сделка и заплащането на уговорената цена. На 13.12.2021 г. е изпратено писмо до лицето по реда на чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013 година. Писмото е връчено на П. на 14.12.2021 г. В определения срок вносителят не е изразил писмено становище. На 31.05.2022 г. директорът на ТД Митница Бургас към Агенция Митници е издал обжалваното Решение 32-176247/31.05.2022 г., с което на основание чл. 70, § 1 и § 2, във връзка с чл. 71, § 1, буква д) подбуква i) от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. определил нова митническа стойност на стоките по MRN 20BG001007022066R6/14.08.2020г., както следва: за стока 1 4 321.13 лева; за стока 2 6 263.78 лева. На основание чл. 85, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. при прилагане на ставка 10% за вносно мито спрямо новата митническа стойност определил вносно митническо задължение за стока 1 в размер на 432.11 лева и за стока 2 в размер на 626.38 лева. На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС определил данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоките по MRN 20BG001007022066R6/14.08.2020г., както следва: за стока 1 данъчна основа в размер на 5 041.40 лева; за стока 2 данъчна основа в размер на 7 178.32 лева. На основание чл. 67 от ЗДДС, при прилагане на ставка 20% съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, спрямо новата данъчна основа определил задължение за ДДС, както следва: за стока 1 ДДС в размер на 1 008.28 лева; за стока 2 ДДС в размер на 1 435.66 лева. На основание чл. 105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, и при съобразяване заплатените стойности за мито и ДДС, относно MRN 20BG001007022066R6/14.08.2020 г. били определени за вземане под отчет задължения в общ размер на 1 297.35 лева, от които: за стока 1 - мито в размер на 143.58 лева и ДДС в размер на 315.89 лева; за стока 2 мито в размер на 261.84 лева и ДДС в размер на 576.04 лева. За определените задължения за вземане под отчет било определено и задължение за лихви, считано от 14.08.2020 г. до уведомяването на длъжника, както и лихва за забава за размера на дължимите вземания, който не са платени в срок за доброволно плащане. Съдът е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, но са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и нарушения на материалния закон при издаване на процесното решение. Решаващият състав се е аргументирал с обстоятелството, че митническите органи не са обосновали основателни съмнения касателно декларираната митническа стойност на автомобилите. Според съда новата митническа стойност неправилно е определена на основание чл. 70, §1 от МКС, като административният орган не е изложил мотиви за прилагане на вторичните методи по реда на чл. 74, § 2 и § 3 от МКС. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Следва да се има предвид, че предметът на правния спор не е механизмът на функциониране на интернет връзката. На касационен контрол подлежи преценката на първоинстанционния съд за отхвърляне на основателните съмнения" по смисъла на чл. 140, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, т.е. доказани ли са основания за определянето на нова митническата стойност по процесния внос. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи, но в случая митническата администрация не се е справила с това си задължение. Данните, извлечени от интернет сайтовете, не са част от митническите информационни системи, нито са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила. Мотивите на органа и процедирането в контекста на основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност на процесните автомобили, е извършено без годни доказателствени източници, обосноваващи релевантните за доказване факти, на които митническата администрация се позовава. В обсъжданият казус, липсва основание въз основа на което да се даде повече вяра на тези данни, отколкото на събраната по преписката фактура за продажба. На следващо място, дори и да се приемат за установени основанията за съмнение, че договорената цена не е реално заплатената, от това не следва автоматично извод, че реално заплатената е тази, която е посочена на https://autoauctions.io. В цитираната хипотеза, митническите органи е следвало да изложат мотиви касателно приложимостта на вторичните методи по чл. 74 § 2 и § 3 от МКС. Съответно, без да е доказал тяхната неприложимост, административният орган е определил митническа стойност пак съобразно предвиденото в чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, но възприемайки различна от декларираната от лицето стойност. В този смисъл се налага изводът, че съдът основателно е приел за доказано нарушението на материалния закон. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по спора, в полза на ответника по касация следва да се заплатят от Агенция "Митници", сторените разноски пред касационната инстанция в размер на 500 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение