Решение № 2511 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6465/2016 г.

Решение № 2511 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6465/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, Обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Образувано е по касационна жалба на И. Й. К., подадена чрез процесуалния му представител - адв. Бл. Божкова, срещу решение № 138/24.03.2016 г. по административно дело № 20/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против отказ с рег. № 328000-4471/17.12.2015 г. на ВПД началник РУ - [населено място] за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при наличие на визираните в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания. Претендира се отмяна на решението. Ответникът - ВПД началник Районно управление - [населено място], не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение състав на Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на И. Й. К. срещу отказ с рег. № 328000-4471/17.12.2015 г. на ВПД началник РУ - [населено място], с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят не е изтъкнал основателна причина, нито е представил доказателства, че огнестрелното оръжие му е необходимо за самоотбрана. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че представените доказателства не обосновават извод за съществуваща опасност за здравето, живота или имуществото на жалбоподателя или негови близки. Изложил е съображения, че в случай на необходимост от носене на оръжие от жалбоподателя по време на работата му като охранител, то същото следва да му бъде зачислено от работодателя по друг ред, съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 81, ал. 2 ЗОБВВПИ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът е подал заявление от 30.10.2015 г. с искане за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие до началника на РУ- [населено място] като е посочил, че оръжието му е необходимо за работа като охранител. Към искането са приложени документите необходими за провеждане на процедурата пред административния орган по издаване/отказ за издаване на исканото разрешение. На 12.11.2015 г. К. е представил писмено сведение до началника на РУ-[населено място], в което е обосновал необходимостта от издаване на исканото разрешение като отново е посочил, че оръжието му е необходимо във връзка с работата му като охранител в охранителна фирма. След запознаване с представените доказателства началникът на РУ- [населено място] е издал обжалвания в първоинстанционното производство административен акт, с който е отказал издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, поради липса на основателна причина. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно и изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателстава изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на К. е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил и доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява аргументът за осъществявана дейност като охранител на фирма. Законосъобразен е изводът на съда, че в конкретния случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 94 във връзка с чл. 81, ал. 2 ЗОБВВПИ и с оглед осъществяваната от него дейност като охранител във фирма, то касаторът следва да получи оръжие от своя работодател по реда на чл. 81, ал. 2 от закона. Като е стигнал до извод, че обжалваният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил жалбата като неоснователна АС - П. е постановил правилен съдебен акт, който следва бъде потвърден. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на Административен съд П., касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,