Решение № 11607 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 751/2016 г.

Решение № 11607 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 751/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. О. "Финанси - Местни данъци и такси", Дирекция "Обща администрация" при община Р. - област П. срещу решение № 2477/08.12.2015 г. по адм. д. № 3438/2014 г. по описа на Административен съд П., с което съдът е отменил Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 174/28.08.2014 г., издаден от главен инспектор в Служба "МДТ" към Отдел "Финанси" при О. Р., мълчаливо потвърден от Н. О. "Финанси" при община Р., в частта относно начислената такса за битови отпадъци /ТБО/ за обезвреждане на отпадъци в депа и други съоръжения. Като се позовава на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ сочи, че за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Ответникът по касационната жалба, "Акватерм" ООД, гр. П. изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Касаторът не прави възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на правилното приложение на материалния закон: Предмет на контрол за правилност пред Върховен административен съд е решение № 2477/08.12.2015 г. по адм. д. № 3438/2014 г. по описа на Административен съд П., с което съдът е отменил Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 174/28.08.2014 г., издаден от главен инспектор в Служба "МДТ" към Отдел "Финанси" при О. Р., мълчаливо потвърден от Н. О. "Финанси" при община Р., в частта относно начислената такса за битови отпадъци /ТБО/ за обезвреждане на отпадъци в депа и други съоръжения. По отношение на АУЗД в частта относно определената ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване, и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, същият е отменен с решението на АС П., като решението в тази част е влязло в сила като необжалвано. За да отмени АУЗД в обжалваната част, Административен съд П. е приел, че: С процесния АУЗД органът по приходите е установил задължения на "Акватерм" ООД, гр. П. за такса битови отпадъци /ТБО/ за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. за имот намиращ се в землището на с. Б., община Р.. С. З. № 832/30.09.2010 г.; Заповед № 689/24.10.2011 г. и Заповед № 644/12.10.2012 г. кметът на община Р. е определил границите на районите, в които общината през 2011 г., 2012 г. и 2013 г. ще предоставя услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа на битовите отпадъци, както и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно текстовете на тези заповеди, за с. Б. общината извършва "всички услуги" за имотите, които са в регулацията на населеното място. По делото е установено, че имотът на дружеството - жалбоподател попада извън регулацията на селото. При тези факти е обоснован извод, че самият орган - кметът на общината, с посочените погоре заповеди е ограничил предоставянето и на трите услуги от страна на общината до територията на изписаните в заповедите местности, включително и в частта относно "обезвреждането в депа на битовите отпадъци". Направен е извод за липса на фактическо и правно основание за претендираната такса по всеки пункт, включително и в частта относно "обезвреждането в депа на битовите отпадъци". Решението в обжалваната част е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Чл. 63, ал. 2 ЗМДТ въвежда, че границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. Посочените погоре заповеди: Заповед № 832/30.09.2010 г.; Заповед № 689/24.10.2011 г. и Заповед № 644/12.10.2012 г. на кмета на община Р. са именно заповедите, с които за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. са определени: 1. Районите, в които общината предоставя услугите; 2. Видът на услугите, които общината предоставя в тези райони. Изрично в тези заповеди е изписано, че и трите услуги се предоставят само в границите на тези райони, поради което претендирането на цена на услуга, по който и да е компонент, при така формулираните заповеди, за имоти извън местностите по заповедта, е без основание, доколкото кметът с посочените заповеди изрично е определил районите и вида на услугите, които предоставя. В действителност, нормата на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ казва, че за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. В случая обаче посочените заповеди не са оспорени; недопустим е и инцидентен контрол върху тях в рамките на настоящото производството. След като изрично кметът на общината с тези заповеди е определил, че услугата по пункт "обезвреждането в депа на битовите отпадъци" се предоставя в рамките на тези райони по заповедта, недопустимо е претендиране на цена на услуга за имот, който е извън тези райони. Последната разпоредба намира приложение в хипотеза на липса на изрично уреждане със заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ в частта относно пункта "обезвреждането в депа на битовите отпадъци" и кумулативното наличие на условието, че общината поддържа депо. Предвид гореизложеното, настоящият състав на ВАС приема, че обжалваното решение в оспорената част следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски в размер на 600 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.