Решение № 15846 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6573/2017 г.

Решение № 15846 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6573/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Л. К. против решение № 2005/24.03.2017 г. по адм. дело № 916/2017 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Л. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 2005/24.03.2017 г. по адм. дело № 916/2017 г. Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на С. Л. К., от гр. С. срещу заповед № ЗСУ-13/10.01.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Л. в частта, в която е определен срок за настаняване на лицето в Център за временно настаняване "Св. Димитър" - ж. к. "Л.". Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че със заповед № ЗСУ - 13/10.01.2017 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Л. на основание чл. 40а, ал. 1 ППЗСП във връзка с чл. 19, ал. 4 ЗСП е настанил С. Л. К. в Център за временно настаняване "Св. Димитър" - гр. С. Административната преписка е окомплектована с изискуемите документи по предоставяне на услуга в общността (резидентен тип), какъвто е центърът за временно настаняване. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че след като в заповедта не е посочен срок за ползване на услугата, с оглед интересите на подпомаганото лице е да се приеме нормативно най-дългия възможен такъв. Съгласно § 1, т. 23 от ДР на ППЗСП "Център за временно настаняване" е форма на социална услуга, предоставяна на бездомни лица за срок не повече от 3 месеца в рамките на календарната година, който при необходимост може да се удължава до 6 месеца. Центърът осигурява място за живеене, съдействие за включване в курсове за квалификация и преквалификация и други обучителни курсове и/или за намиране на работа, както и за социалната адаптация на потребителите. В легалната дефиниция за краткосрочна услуга в § 1, т. 46 от ДР на ППЗСП е прието, че максималната продължителност на услугата е до 3 месеца. Приемайки този срок за меродавен по издадената заповед, съдът е постановил обосновано решение. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Наведените доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила са бланкетно заявени и неналични. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение