Решение № 15494 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9654/2009 г.

Решение № 15494 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9654/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК и е образувано по две касационни жалби: 1. Първата е подадена от изпълняващ длъжността директор на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 41 от 25.5.2009 година, постановено по адм. дело № 5740 по описа за 2008 година на Административен съд - София град, в частта, с която е отменен РА № 2000005208 от 10.04.2008 год. на ТД на НАП София, потвърден с решение № 1343 от 3.09.2008 г. на директора на Д"ОУИ" - гр. София в частта за непризнато право на данъчен кредит на "Телеман" ЕООД, гр. София за данъчни периоди на 2004 и 2005 година. Твърди, че решението е неправилно поради допуснати нарушения посочени в чл. 209, т. 3 от АПК и са налице основания за отмяна. Развива много подробни доводи в касационната жалба и в съдебното заседание. Иска решението в посочената част да бъде отменено и да се отхвърли жалбата срещу РА и в тази му част като се присъдят разноски за двете инстанции под формата на юристконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - "Телеман" ЕООД, чрез процесуалния представител я оспорва, счита, че е неоснователна и иска решението да бъде оставено в сила. 2. Втората е подадена от "Телеман" ЕООД, представлявано от Боян Петков и процесуалния представител срещу решение№ 41 от 25.5.2009 година, постановено по адм. дело № 5740 по описа за 2008 година на Административен съд - София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2000005208 от 10.4.2008 год. на ТД на НАП София, потвърден с решение № 1343 от 3.9.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София в останалата част. Твърди, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба и представени по делото писмени бележки в съдебното заседание. Представя решение на Европейския съд за правата на човека, Пето отделение. Иска решението на първата инстанция в тази му отхвърлителна част да бъде отменено и да постановено такова по същество на спора като претендира и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - директор на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я оспорва, счита я за неоснователна и решението в тази част да бъде оставено в сила. Претендира разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и неоснователност на втората касационна жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на подадените жалби и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни, разгледани по същество са неоснователни. Предмет на касационен контрол по двете касационни жалби е решение № 41 от 25.5.2009 година, постановено по адм. дело № 5740 по описа за 2008 година на Административен съд - София град, с което в едната част е отменен РА № 2000005208 от 10.04.2008 год. на ТД на НАП София, потвърден с решение № 1343 от 3.09.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, а в другата част жалбата срещу него е отхвърлена и съответно са били разпределени разноските съобразно тези части. РА е бил издаден на дружеството "Телеман"ЕООД и са били определени данъчни задължения поради непризнато право на данъчен кредит по доставки, обективирани във фактури, издадени от "НИКК"ЕООД, "Билинг ММ" ЕООД, "Верида транс"ЕООД, "Рос 03" ЕООД и "Райвъл" ЕООД и "Леприкорн"ЕООД за данъчни периоди на 2004 и 2005 година. За да постанови акта в този му вид съда е приел, че са допуснати множество процесуални нарушения при извършване на ревизията, касаещи посещенията на адресите на дружествата и събирането на необходимите данни, както и, че са събрани от дружеството всички необходими доказателства, включително заключението на експертизата, по отношение на доставките по фактурите за признаване на данъчен кредит по част от фактурите на "НИКК"ЕООД, "Билинг ММ" ЕООД, "Верида Транс" ЕООД, "Род 03"ЕООД" и Райвъл" ЕООД. Изпълнени били всички изисквания на ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. За останалите доставки по фактурите на тези доставчици и за тези на доставчика "Леприкорн" ЕООД е прието, че не са доказани материално-правните предпоставки по ЗДДС и жалбата е отхвърлена. Решението е правилно във всичките му части. Постановено след много подробен анализ на допуснатите процесуални нарушения на органа по приходите при провеждане на ревизията, с оглед посещенията на адресите на доставчиците и на събраните в административното и съдебното производство доказателства. Преценката е била направена диференцирано, обосновано за всяка една доставка и всеки един доставчик. Като са преценени съвкупно всички данни по делото - процесните фактури, по отношение на които РА е отменен, тъй като се следва на дружеството данъчен кредит - по фактури, които са издадени от доставчиците, включени са в дневниците за продажби и справките декларации за съответните периоди, начислен е ДДС по смисъла на чл. 55 ал. 6 от ЗДДС (отм.), отговарят на всички изисквания на Закона за счетоводството, внесен е по ДДС-сметка на доставчика. Наведените в първата касационна жалба доводи касаят възражения срещу експертизата, което представлява част от съдебното производство пред първата инстанция. Съдът е преценявал данните на експерта наравно с всички представени други писмени доказателства - договори, приемо-предавателни протоколи и т. н. Поради което правилно са възприети констатациите му в заключението от 10.01.2009 г. Само за пълнота следва да се отбележи, че няма никаква пречка проверките на счетоводствата да стават именно в счетоводни къщи, където биха се съхранявали тези данни. Неоснователни са доводите и във втората касационна жалба за липса на преценка на съда на останалите фактури и доставките по тях, тъй като в решението на Европейския съд за правата на човека било посочено, че не може да се отговаря за действията на трети лица. Това решение касае друг казус и предпоставки по него, националното ни законодателство изисква представяне на определен набор от документи от преките доставчици, които обуславят възможността на лицето да се възползва от правото си на данъчен кредит. След като за някои доставки не са били представени доказателства и няма данни, то не са изпълнени изискванията на ЗДДС (отм.), действащ за данъчните периоди на 2004 и 2005 година. Поради което за получателя по тях не може да възникне това право. Преценката на първоинстанционния съд е правилна, няма допуснати нарушения нито на материалния закон, нито на съдопроизводствените правила. Решението следва да бъде оставено в сила във всичките му части. За тази инстанция на директора на дирекция "ОУИ"-гр. София при ЦУ на НАП следва да се присъдят разноски, представляващи юристконсултско възнаграждение, предвид разпоредбата на чл. 161 ал. 1 изр. последно от ДОПК в размер на 200 лв. За другия касатор не следва да му бъдат присъждани разноски за настоящата инстанция, тъй като доказателства за направени действително такива не са представени. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение