Решение № 6783 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6175/2015 г.

Решение № 6783 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6175/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. София срещу решение № 2423 от 07.04.2015 г. постановено по адм. дело № 6722/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 2021206701/08.03.2013 г., издаден от З. Н. М. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта потвърден с Решение № 1984/04.06.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се сочи основание по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Веста Мениджмънт" ЕООД, чрез процесуален представител, оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Претендират се и направените в касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил ревизионен акт (РА) № 2021206701/08.03.2013 г., издаден от З. Н. М. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта потвърден с Решение № 1984/04.06.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. София при ЦУ на НАП и е присъдил в полза на "Веста Мениджмънт" ЕООД сторените съдебно-деловодни разноски. С ревизионния акт за "Веста Мениджмънт" ЕООД са били определени задължения по ЗДДС от 13 740,00 лв. - резултат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит, както и задължения за корпоративен данък общо в размер на 10362,47 лв., в това число: за 2008 г. - 4335,55 лв.; за 2009 г. - 4031,93 лв.; за 2010 г. - 1994,99 лв. установени в резултат на извършено увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, ал. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт, в частта му, с която е потвърден при условията на чл. 156, ал. 1 от ДОПК от решаващия орган е издаден от орган по приходите, разполагащ с материална компетентност. Издаден е в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания ревизионен акт. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, обсъдил е и приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Решаващият съд е направил извод за реалност на доставките по процесните фактури издадени от "Софстрой комплект" ЕООД, "Тери консулт" ЕООД, "Титан Керамик - 8" ЕООД и "Т енд Т консулт" ЕООД. Прието е от съда, че всички събрани по делото доказателства сочат на добросъвестност на жалбоподателя, както и че по спора данъчният орган не е ангажирал никакви доказателства въз основа на които може да се направи извод за наличието на данъчна измама, извършена от доставчиците, още по-малко, че са налице такива обстоятелства, според които да може да се изключи възможността жалбоподателят да не е знаел за тази данъчна измама, което да обоснове законосъобразен отказ за признаване право на данъчен кредит. По отношение на направените с РА констатации по ЗКПО първоинстанционният съд след като е обсъдил заключението по допуснатата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза и я е кредитирал като мотивирана е приел, че финансовият резултат и дължимият от дружеството корпоративен данък за 2008 г., 2009 г. и за 2010 г. следва да останат в декларираните от дружеството размери, т. к. през първите два отчетни периода няма начислени и платени лихви, а получените за 2010 г. приходи от лихви са включени в отчетния финансов резултат. Посочено е, че корпоративният данък (главници), произтичащ от лихвите по заема за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. не е дължим към дата на издаване на обжалвания РА (08.03.2013 г.), тъй като макар със закъснение, вече е бил разчетен с бюджета, внасянето на дължимия корпоративен данък за 2011 г. е извършено на 07.05.2012 г. Така постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. В хода на първоинстанционното производство въз основа събраните доказателства от съда, включително изслушаната и приета по делото експертиза, съдът обосновано е приел, че при постановяване на оспорения РА не е налице нарушение на материалния закон. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства, а именно, че издадените от доставчиците "Софстрой комплект" ЕООД, "Тери консулт" ЕООД, "Титан Керамик - 8" ЕООД и "Т енд Т консулт" ЕООД, за процесните периоди от м. 04.2009 г., м. 06.2009 г., м. 07.2009 г., м. 08.2009 г., м. 11.2009 г., м. 02.2010 г., м. 05.2010 г., м. 06.2010 г., м. 10.2010 г., фактури са за реално доставени стоки и услуги по тях. Първоинстанционният съд правилно е приел, че жалбоподателят е представил всички доказателства, които според естеството на доставката следва да се намират при него и да удостоверят реалното й извършване, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. В тази връзка следва да се посочи, че за признаването на право на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно само притежаването на данъчен документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени, което изискване в случая е налице. За да обоснове извод за реално осъществени от "Софтстрой комплект" ЕООД услуги за почистване на офис, почистване на материали и комисионна услуга във връзка с намиране на имот административният съд се е позовал на представените по делото писмени доказателства - фактури; комисионен договор за намиране на подходящ имот за офис, анекс и протоколи към него; договори за почистване на площи; комисионен договор за покупка на земя и протоколи към него. Спорните фактури са надлежно осчетоводени в отчетните регистри на дружеството. По отношение на реално изпълнени услуги - почистване на офис, монтаж и демонтаж на офис техника, от "Тери консулт" ЕООД правилно съдът се е позовал на договор с предмет монтаж и демонтаж на офис мебели и почистване на офис; констативен протокол и служебни бележки за извършен инструктаж по безопастност на труда и здравето, както и на представените счетоводни документи доказващи надлежно осчетоводяване на спорните фактури. На следващо място по отношение реално изпълнени услуги - почистване на офис от "Т енд Т консулт" ЕООД правилно съдът се е позовал на договор с почистване на офис и анекс към него; и служебни бележки за извършен инструктаж по безопастност на труда и здравето, както и на представените счетоводни документи доказващи надлежно осчетоводяване на спорните фактури. На последно място, за да обоснове извод за реално осъществени от "Титан-керамик - 8" ЕООД услуги за почистване на офис съдът е обсъдил договор с почистване на офис и служебни бележки за извършен инструктаж по безопастност на труда и здравето, както и на представените счетоводни документи доказващи надлежно осчетоводяване на спорните фактури. Съобразно изложеното обоснован е изводът на административния съд, че за "Веста Мениджмънт" ЕООД са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури и не са налице изключенията по чл. 70 от ЗДДС. Не са налице и представени от данъчните органи доказателства за извършена от дружеството данъчна измама и/или знание на дружеството за такава измама от страна на друго лице. Правилни са констатациите направени от първоинстанционния съд по отношение на ЗКПО. В случая незаконосъобразното прилагане на правилата за определяне на "пазарна лихва" е довело до неправилно завишаване на данъчната основа чрез извършено данъчно преобразуване на счетоводния финансов резултат с прекомерна стойност. Определянето на размера на пазарната лихва /съгласно легално определение в § 1, т. 32 ДР от ЗКПО/ не е направено в съответствие с изискванията на § 1, т. 10 от ДР ДОПК и Наредба № Н-9/14.08.2006 г. на МФ. Направеното възражение за необоснованост на обжалваното решение е неоснователно. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени констатациите, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните норми, в съответствие с целта на закона, които са мотивирали съдебния състав да обоснове извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. В хода на съдебното производство, видно от съдебен протокол от 04.11.2013 г. писмените доказателства представени по делото не са оспорени. Напротив от представителя на касатора е прието, че единствено спорен въпрос е наличие на кадрови потенциал, което по последна европейска съдебна практика не може да бъде основание да се откаже право на данъчен кредит. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника по касацията се дължат разноски доказани в размер от 1 152 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,