Решение № 9177 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2682/2020 г.

Решение № 9177 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2682/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адвокат И. Такева, лично и като управляващ съдружник в Адвокатско дружество "Йосифова, Иванов и Петров", ЕИК 176889140, седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. "Дамян Груев", № 1, ет. 4, против решение № 6496 от 04.11.2019 г. по адм. дело № 13273/2018 г. на Административен съд-София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу т. 13. 4 от Правила за административно обслужване на граждани и юридически лица, утвърдени със Заповед № РД-01-2239/13.06.2017 г., изменена със Заповед № РД-01-4425/25.09.2017 г. на председателя на Софийски градски съд, и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отмяна на заповедта в частта й за атакуваната разпоредба. Ответната по касационната жалба страна- Председател на Софийски градски съд чрез пълномощника си И. Петрова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба- адвокат И. Кишкова изразява становище за основателност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните оплаквания. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустими, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 6496 от 04.11.2019 г. по адм. дело № 13273/2018 г. Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на И. Такева, Адвокатско дружество "Йосифова, Иванов и Петров" и И. Кишкова срещу т. 13. 4 от Правила за административно обслужване на граждани и юридически лица, утвърдени със Заповед №РД-01-2239/13.06.2017 г., изменена със Заповед №РД-01-4425/25.09.2017 г. на председателя на Софийски градски съд. Съдът е приел, че именно страните или техните изрично упълномощени представители съгласно чл. 32 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/, са легитимирани да получат представените по делата оригинални документи, изпълнителни листове или официално заверени преписи от решения. Приел е, че в случая се касае до извършване на процесуални действия, поради което за допустимостта на упълномощаването са приложими общите правила за процесуалното представителство пред съд. Решението е правилно. Предмет на оспорване по делото е т. 13. 4 от Правила за административно обслужване на граждани и юридически лица, утвърдени със Заповед № РД-01-2239/13.06.2017 г., изменена със Заповед №РД-01-4425/25.09.2017 г. на председателя на Софийски градски съд, издадени на основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 88 от ЗСВ. В атакуваната разпоредба е предвидено, че "Адвокатските сътрудници нямат право да получават преписи от съдебни актове - издадени от съда документи /удостоверения, изпълнителни листове, обезпечителни заповеди и др. /, нито официално заверени преписи на документи, а само копия /незаверени преписи/ от представените от страните по делото документи и събраните доказателства". Правилата са утвърдени от Председателя на СГС в качеството му на ръководител на СГС и нормативно установеното му правомощие по чл. 86 ЗСВ, и са насочени към служителите на съда във връзка със задълженията им произтичащи от Правилник за администрацията в съдилищата. Правилно е прието, че по принцип този акт е изключен от съдебен контрол, но в случая е налице хипотезата на чл. 2, ал. 2, т. 3, предл. последно от АПК. С тази разпоредба се засягат права, свободи и законни интереси на граждани и юридически лица, между които и жалбоподателите, в качеството им съответно на адвокати и адвокатско дружество, които в професионалната си дейност използват адвокатски сътрудници. Обоснован е изводът на първоинстанционният съд, че посочената разпоредба не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Решението съответства на материалния закон - чл. 21, ал. 1 от Закона за адвокатурата, като наведените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни. Фигурата на адвокатския сътрудник и неговите правомощия са уредени в Закона за адвокатурата (ЗАдв.), глава четвърта, чл. 21. Според цитираната норма назначените по трудов договор от адвокатите и адвокатските дружества сътрудници имат право на достъп до досиетата на делата и преписките, образувани от органите на съдебната власт и административните органи, по които техните работодатели са упълномощени да представляват интересите на клиентите си. Те могат да си водят бележки по досиетата и да изискват да им бъдат направени копия от представените по делата документи и доказателства, но не е предвидено правото да получават каквито и да било оригинали на документи, в това число и изпълнителни листове Настоящият състав на Върховния административен съд споделя извода, че получаването на оригинали и официално заверени преписи от документи и на оригинали на изпълнителни листове по делата, представляват процесуални действия на страната, поради което за тяхното извършване важат общите правила за извършване на процесуални действия. Затова и за извършването на тези действия съответният адвокат- пълномощник на страната по делото, може да преупълномощи друго лице, но това може да бъде само друг адвокат, а не адвокатски сътрудник, по аргумент от чл. 32 от ГПК. Адвокатският сътрудник не е лице, което има право да представлява страната по пълномощие, тъй като не е сред изброените категории лица в разпоредбата на чл. 32 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, представители на страните по пълномощие могат да бъдат адвокатите; родителите, децата или съпругът; юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец; областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31 и други лица, предвидени в закон. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ГПК, общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване, но на лица от категорията по чл. 32 ГПК. Съгласно нормата на чл. 130, ал. 1 от Правилника за администрацията в съдилищата (отм.); , а по действащия чл. 113, ал. 1, представените по делото писмени доказателства и оригинални документи се връщат на страните по тяхно писмено заявление след приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт по разпореждане на съдията докладчик и след представяне на копие от тях срещу разписка, съдържаща опис на върнатите документи. По преценка на съдията докладчик оригиналите могат да бъдат върнати срещу представяне на заверени преписи и преди приключване на производството. Според разпоредбата на чл. 127 от Правилника за администрацията в съдилищата (отм.); , а по действащия чл. 110, изпълнителните листове в полза на страните по делата се издават по тяхна молба след разпореждане на съдията. Анализа на цитираните норми водят до извода, че именно страните или техните изрично упълномощени представители съгласно чл. 32 от ГПК са легитимирани да получат представените по делата оригинални документи, изпълнителни листове или официално заверени преписи от решения. Адвокатът не може да предостави на сътрудника повече права, отколкото процесуалният закон позволява. Настоящата касационна инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторите пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателно се явява искането на ответника по касационната жалба- Председател на Софийски градски съд за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя същото в размер на 100, 00/сто/лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, дължими солидарно от касационните жалбоподатели. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,