Решение № 13750 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9501/2011 г.

Решение № 13750 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9501/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на "Щерев Ойл" ЕООД, град Сопот, представлявано от Щерьо Михайлов Щерев, чрез пълномощника му адвокат Радостина Баракова, срещу решение № 8897 от 21.06.2011 г. по адм. д. № 10213/2010 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав или вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважи първоначалната жалба, като се отмени оспорения административен акт. Процесуалният представител на ответника Съвет за електронни медии, гр. София, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила със законните последици. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на "Щерев Ойл" ЕООД, гр. Сопот, представлявано от Щерьо Михайлов Щерев, против Акт за установяване на публично държавно вземане / АУПДВ / № 40/16.07.2010 г. на Председателя на Съвета за електронни медии / СЕМ / в размер на сумата 10 164.38 лева за неплатени годишни лицензионни / регистрационни / такси за периода 16.06.2006 г. - 31.12.2008 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Прието е, че обжалваното решение е законосъобразно, като издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, в съответната форма и в съответствие с разпоредбите на чл. 102, ал. 3 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/, във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите за радио-телевизионна дейност /ТТРТД/. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В случая е установено, че жалбоподателят е регистриран като телевизионен оператор, разпространяващ програми по кабелен път, въз основа на издадено решение на СЕМ № 15-00-47/06.10.2003 г., като същото е потвърдено и с последващо издадено удостоверение № 01-092/20.05.2009 г., в което е вписана начална дата на разпространението - 15.10.2003 г. Спорът е свързан единствено с твърдяната от жалбоподателя липса на осъществявана дейност като оператор от негова страна, тъй като е продал правата си на "Еуроком Пловдив" ООД с Договор от 15.06.2005 г. и дружеството - купувач е започнало да разпространява телевизионни програми на територията на гр. Карлово и гр. Сопот. Това обстоятелство обаче, при липса на надлежно направено искане до органа и извършени действия във връзка с прехвърляне на правата по регистрацията е ирелевантно, тъй като таксите по чл. 102, ал. 3, т. 3 от ЗРТ се дължат във връзка с осъществяване на надзор по спазване на закона и на условията, при което е издадена лицензията и надзор върху дейността на лицензирания радио - телевизионен оператор за спазване на заявения програмен продукт, програмна концепция, профил и схема. Следователно, критерии за надзора е наличието на лицензия, респ. регистрация, като краен момент се явява заличаване или отнемане на лицензията, респ. заличаването на регистрация по аргумент от чл. 8, ал. 4 и чл. 12, ал. 4 от Тарифата на ТРТД. С оглед изложеното се налага извод, че таксите се дължат независимо дали радиотелевизионният оператор фактически не извършва за определени периоди дейността, за която е регистриран. Законодателят не е предвидил такава възможност в ЗРТ и Тарифата ТРТД. Освен това обосновано е посочено, че регистрацията на жалбоподателя не е заличавана, което очевидно му е известно. Дори да можеше да се приеме, че молбата за прекратяване на регистрацията е получена от СЕМ, жалбоподателят не е оспорил мълчаливия отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК на СЕМ - относно молбите, с които е поискано заличаване на регистрацията, предвид анализа на разпоредбите на чл. 32, ал. 1, т. 9 и чл. 38, ал. 1 ЗРТ и в резултат на неупражняване на правата си, би следвало да се съобрази с последващото решение на СЕМ. В този смисъл е и съдебната практика - решенията по адм. д. № 4771/2010 г., по адм. д. № 4421/2010 г., по адм. д. № 3822/2010 г., по адм. д. № 12973/2010 г., по адм. д. № 4370/2011 г. и по адм. д. 7668/2010 г. на петчленни състави на ВАС. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила, с присъждане на ответника на юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150.00 лева. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия