Решение № 5896 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15134/2009 г.

Решение № 5896 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15134/2009 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба подадена от Валентин Иванов Върбанов от гр. София срещу заповед К-8633 от 23.10.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона, поради което иска нейната отмяна. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, е изразил становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт и от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Няма спор по делото, че жалбоподателят е служител в системата на МВР 29 години и е заемал различни длъжности. С оспорената заповед са прекратени служебните му правоотношения като заместник-началник на 02 Районно управление на МВР при Столична дирекция на вътрешните работи, категория "Б", която длъжност е заемал до 29.10.2009 г., когато му е връчена заповедта и е подписал акт за напускане на длъжността. В приложената по административната преписка справка за осигурителен стаж е видно, че жалбоподателят към 1.11.2009 г. е прослужил като държавен служител в системата на МВР 28 години, 00 месеца и 00 дни, при общ трудов стаж 31 години, 09 месеца и 26 дни. В съответствие с тези данни с оспорената заповед на министъра на вътрешните работи административният орган като орган по назначаването и на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратил служебното правоотношение. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган министъра на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Същият е издаден при спазване изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изисквания по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. Не е спорно по делото, че жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР изискуемия стаж и по този начин е придобил право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, защото има изискуемите 2/3 от общия стаж в системата на МВР. Налице е законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Спазена е правната норма, защото правното основание е различно от хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не е необходимо кумулативното условие възраст, съгласно и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС, на което се позовава жалбоподателят. Не е налице и нарушение на чл. 268, ал. 3 ППЗМВР, във вр. чл. 106, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДС), предвиждащ само възможност за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с едномесечно предизвестие. Тази възможност е предоставена на преценката на органа по назначаването, който ако се възползва от нея, но не спази срока на предизвестието, само тогава търпи последствията на чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното следва категоричният извод, че органът по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,