Решение № 13700 от 13.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8353/2016 г.

Решение № 13700 от 13.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8353/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), което се провежда повторно след отменително решение № 8768 от 13.07.2016 г., постановено по адм. дело № 5040/2016 г. на петчленен състав, Втора колегия.

Образувано е по жалба, подадена от И. В. В. срещу заповед № 8121К-81/20.01.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна като издадена при неспазване на изискуемата форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, и в несъответствие с целта на закона - основания за оспорване по чл. 146, т. 2 - 5 от АПК. Съображения в подкрепа на искането си за отмяна излага в жалбата, като акцентира върху твърденията си, че не е извършвал деянията, за които е наказан.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения:

С обжалваната заповед № 8121К-81/20.01.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР във връзка с § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗМВР на И. В. В. - доцент в катедра "Управление" към факултет "Полиция" при Академията на МВР, е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1 от ЗМВР, в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

В оспорената заповед е посочено, че се издава по повод извършени пет отделни дисциплинарни нарушения от страна на И. В. В., а именно:

1. Не е взел отношение по данни, отразени в докладна записка рег. № 4581р-1367/13.03.2014 г. на зам. -декана на факултет "Полиция" за допуснато нарушение от началника на сектор "Международно сътрудничество", с което е омаловажил извършеното деяние, а същевременно е изпратил докладната записка до служителя, срещу когото са изнесени данни за извършено нарушение за вземане на отношение - деяние, представляващо нарушение на служебната дисциплина - омаловажаване на дисциплинарни нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 8, пр. второ от ЗМВР;

1. Поставил е резолюция върху докладна записка рег. № 4581р-1674/21.03.2014 г., която показва, че е установил данни за извършено дисциплинарно нарушение и в същото време не е взел отношение по случая - деяние, представляващо нарушение на служебната дисциплина - омаловажаване на дисциплинарни нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 8, пр. второ от ЗМВР;

1. Изготвил е предложение рег. № 458100-534/9.05.2014 г. до председателя на съвета на ректорите и национална агенция за оценка и акредитация, както и писмо рег. № 458100-768/13.06.2014 г., с което е предложил да бъде избран чл. на Акредитационния съвет, без Академичния съвет на Академията на МВР да е обсъждал и вземал такова решение - деяние, представляващо нарушение на служебната дисциплина - превишаване на правомощия по чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР;

1. Със заповед № 4581к-176/12.06.2014 г. е командировал началника на сектор "Международно сътрудничество" с цел провеждане на обучение, без лекторът да е отговарял на изискванията на чл. 34, ал. 1 от Наредба за професионално обучение на служителите от МВР и обучението не е било планирано по реда на наредбата, с което е нарушил вменено му с длъжностната характеристика основно задължение - да се разпорежда с бюджета на академията и контролира правилното използване на финансовите и материални средства. Неизпълнявайки това свое служебно задължение е допуснал нарушение на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР;

1. С резолюция върху докладна записка рег. № 4581р-059/22.07.2014 г. е разпоредил на факултетния съвет при факултет "Полиция" да включи в дневния ред предложения за обявяване на конкурси за академични длъжности, без да са налице законови основания за това, като по този начин е допуснал внасянето на необосновани и противоречащи на нормативната уредба предложения на факултативния съвет - деяние, представляващо нарушение на служебната дисциплина - неизпълнение на служебни задължения по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. първо от ЗМВР.

За всяко от тези дисциплинарни нарушения е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Дисциплинарното нарушение е квалифицирано като системни нарушения на служебната дисциплина, за които се предвижда налагане на едно дисциплинарно наказание - "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Няма спор, че И. В. е държавен служител, доцент в катедра "Управление" към факултет "Полиция" при Академията на МВР.

Повод за налагане на дисциплинарното наказание на В. е извършена проверка в Академията на МВР, разпоредена със заповед № 8121з-750/20.01.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Тази заповед не е налице по преписката и не може да бъде установено нито съдържанието й, нито връчването й на служителя. От други документи става ясно, че в дирекция "Инспекторат" - МВР е получен анонимен сигнал, съдържащ данни за неправомерни действия на ръководни служители на Академията, по проверката на който е била назначена тричленна комисия. Същата е изготвила справка рег. № 8121р-33960/20.11.2014 г. до министъра на вътрешните работи, като в нея са констатирани описаните пет дисциплинарни нарушения, извършени от В., и е дадено предложение да бъде взето дисциплинарно отношение спрямо държавния служител.

На 21.01.2015 г. И. В. е поканен да се запознае с обобщената справка. Депозирано е негово писмено възражение обяснения с рег. № 4581р-205/12.01.2015 г., в който той поддържа тезата, че не е извършил дисциплинарните нарушения.

Министърът се е запознал с обобщената справка на 26.11.2014 г., като въз основа на нея и след приемане на постъпилите обяснения от служителя е издал оспорената заповед № 8121К-81/20.01.2015 г.

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена от компетентен орган и в изискуемата се от закона форма. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото съгласно чл. 208 във връзка с чл. 207, ал. 1 от ЗМВР издаването на писмена заповед в случая не е задължително. Освен това дисциплинарното производство е приключило в предвидените в чл. 195 от закона срокове. Осигурена е била реална възможност на държавния служител да се запознае с материалите по преписката и да заяви своето становище, преди да му бъде наложено наказанието.

Процесната заповед обаче е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не е безспорно доказано нито едно от вменените във вина на Великов дисциплинарни нарушения, а наказанието му е наложено за системност при извършването им.

От материалите по преписката се изяснява, че между доцент В. - внд зам. декан на факултет "Полиция" и гл. инспектор К. - началник сектор "Международно сътрудничество" е съществувал тежък междуличностен конфликт. Установява се, че В. е подал докладна записка с рег. № 4581р-1367/13.03.2014 г. срещу К., в която твърди, че последният с нежеланието си да предостави необходимата информация по програма "Еразъм" си превишава правомощията. Жалбоподателят е поставил резолюция, че вече г-жа В. ще комуникира с факултета по проблемите на тази програма. При тези данни възприетото от комисията и от дисциплинарно наказващия орган заключение, че е налице "омаловажаване" от страна на В. на конкретни извършени от К. нарушения, е изцяло субективно и не почива на безспорни доказателства, които да задължават жалбоподателя да предприеме действия за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.

Същият извод следва и относно втората докладна записка на В. рег. № 4581р-1674/21.03.2014 г., в която същият твърди, че К. подронва авторитета му, като му връща писмо с резолюция "При положителна нагласа, креативност и използване на интернет ще се сдобиете с точните отговори на интересуващите Ви въпроси". Жалбоподателят поставя върху тази докладна своя резолюция, касаеща К., а именно "Смятам, че проблемите с Етичния кодекс вече сме си разисквали достатъчно", а комисията, респективно органът прави необоснован извод за повторно "омаловажаване" на извършено дисциплинарно нарушение при наличие на достатъчно данни за него в хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ЗМВР.

Следователно вменените във вина на жалбоподателя първо и второ нарушение, приети за съставомерни по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, не намират опора в доказателствения материал по делото.

Третото вменено нарушение касае предложението на В. за попълване на състава на Акредитационния съвет на НАОА с посочено от него лице, което предложение впоследствие е оттеглено, не е било включено в дневния ред и не е гласувано. Вярно е, че съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗВО представителите на висшите училища се номинират от Съвета на ректорите с тайно гласуване по предложение на академичните съвети, но така направеното от жалбоподателя предложение необосновано и формално е квалифицирано като "превишаване на правомощия" по чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, без да е изяснено дали е умишлено или е извършено поради грешка относно процедурата, а и от него очевидно не са настъпили никакви вредни последици, което въобще не е обсъдено.

По пункт четвърти от процесната заповед неоснователно се твърди неправомерно командироване на служител с цел провеждане на обучение в страната. Представена е единствено командировъчната заповед и не е доказано, че лекторът не е отговарял на изискванията на чл. 34, ал. 1 от Наредба за професионално обучение на служителите от МВР и обучението не е било планирано по реда на наредбата, както и че има извършен неправомерен разход на финансови средства на академията. Поради това остава неясно с какво точно В. е нарушил вменено му с длъжностната характеристика задължение да се разпорежда с бюджета на академията и контролира правилното използване на финансовите и материални средства, което необосновано е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР.

По пункт пети от заповедта е вменено виновно извършено от Великов нарушение на същата разпоредба от ЗМВР поради негова резолюция, поставена върху докладна записка рег. № 4581р-5059/22.07.2014 г., с която е разпоредил да се внесат за обсъждане от факултетния съвет на факултет "Полиция" документите, касаещи предложенията на ръководителя на катедра "Управление" за обявяване на три конкурса, срещу което е имало противопоставяне от декана на факултета, изготвил докладната записка. Предложенията са били гласувани и отхвърлени поради приета липса на необходимост от обявяване на конкурс, но комисията, респективно дисциплинарно наказващият орган е приел, че с "допускане на внасяне на необосновани и противоречащи на нормативната уредба предложения" за обсъждане на факултетен съвет В. е извършил петото си дисциплинарно нарушение, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. първо от ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения), което заключение е несъстоятелно.

Предвид изложеното жалбата се явява основателна и процесната заповед следва да се отмени като материално незаконосъобразна съгласно чл. 146, т. 4 от АПК. Установи се, че липсват доказателства жалбоподателят Великов да е извършил вменените му във вина пет отделни нарушения, поради което не са налице предпоставките на чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР за налагане на наказанието "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" в хипотезата на системност при извършването им.

При този изход на делото МВР следва да се осъди да заплати на жалбоподателя сумата 610 лева разноски по делото съгласно представения списък.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,