Решение № 12957 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12922/2016 г.

Решение № 12957 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12922/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 129, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Н. с. г." ООД, представено от управителя Н. И. Й. срещу решение № 294/5.10.2016 г. на Административен съд В. Т. по адм. д. № 400 по описа за 2016 г. и по частна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. против постановеното по същото дело определение № 397/26.10.2016 г. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на "Н. с. г." ООД против акт за прихващане или възстановяване № П-04000616002406-004-001/28.01.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т.. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Като противоречащ на принципа на неутралитет на ДДС определя решаващия извод за дължимост на начисления от него с издаване на данъчен документ данък, след като правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по документираните доставки е отречено с влязъл в сила съдебен акт. Твърди, че въпросът за дължимост, респ. възстановяване на внесения данък е възникнал в период следващ изпълнението на задълженията по начисляването му. Сочи пропуск на съда да възприема като неправомерно бездействието на администрацията да извърши корекция на декларираните от него резултати в данъчни периоди м. 05, 06 и 07.2009 г. Отрича приложимостта към спора на процесуалните правила за изменение на определени данъчни задължения. Иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт, а имплицитно и отмяна на АПВ, а евентуално /не алтернативно, както заявява/ - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Иска присъждане на деловодни разноски. Обжалваното от ДД "ОДОП" определение е за отхвърляне на искането му за изменение на решение № 294/5.10.2016 г. в частта му за разноските. Частният жалбоподател изразява несъгласие с мотивите на съда за определяне на размера на разноските като за дело без материален интерес. С. интереса с търсената в административното производство от молителя сума за възстановяване. Иска отмяна на определението и решаване на въпроса за разноските с упълномеряването им до съобразения с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. Като ответници по касационната и по частната жалби всяка от насрещните страни изразява становище за неоснователността им. Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. С оспорения пред АСВТ акт за прихващане или възстановяване е отказано на "Н. с. г." ООД възстановяване на ДДС в размер 159 784.09 лева. АПВ е заключителен в производство за проверка, възложена по искане на търговеца за възстановяване на ДДС, към което са приложени обяснение и уведомление на основание чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС за корекция на декларираните от него задължения за м. май, юни и юли 2009 г. Искането е за изправяне на сгрешени резултати за сочените данъчни периоди във връзка със сторнирани 4 бр. фактури с получател "Инертстрой - Калето" АД. Отказът на администрацията да възстанови претендирания данък е мотивиран с отсъствието на предпоставките на чл. 129 ДОПК и забраната да се пререшава въпроса за съществуването и размера на данъчните задължения за конкретните данъчни периоди предвид наличието на влязъл в сила ревизионен акт, в чиито обективни предели са включени тези задължения и изтичането на срока по чл. 109 ДОПК. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че упражнявайки дискреционна компетентност администрацията е избрала да извърши проверка, а не ревизия по повод на искането за възстановяване на недължимо внесен ДДС. Т. подход е определен за правилен при наличието на влязъл в сила РА № 061200911/29.05.2011 г., с който не са коригирани декларираните от "Н. с. г." ООД резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 05, 06 и 07.2009 г. и без да има искане от заявителя за изменение на задълженията за ДДС тези данъчни периоди. Изключена е възможността да се извършват корекции на СД по ЗДДС в производство по чл. 128 ДОПК. В допълнителни съждения съдът е възприел смесването от жалбоподателя на институтите на прихващане или възстановяване по чл. 128 ДОПК корекцията по чл. 126 ЗДДС, като за корекцията било дължимо нарочно искане и възлагане на ревизия. Дисквалифицирано е като искане за корекция прилагането на обяснение към искането за възстановяване, с което се обосновава правото на възстановяване на внесения данък. Според съда в производство за проверка и при контрола върху заключителния й акт не се изследва валидността на първичните счетоводни документи. С първоинстанционното решение на ответника са присъдени деловодни разноски в размер 300 лева. С определение № 397/26.10.2016 г. съдът е отказал да измени решението в частта за разноските. Дефинирал е спорът като такъв за преценка на допустимостта на искането за възстановяване, което изключва съществуването на оценяем интерес. Оспорените съдебни актове са правилни. Основателен е касационният довод, че процесните четири фактури, във вразка с чието сторниране се иска възстановяване на ДДС, са издадени в данъчни периоди обхванати от ревизията, приключила с РА № 061200911/29.05.2011 г. В тези данъчни периоди не е извършена корекция на декларираните от ДЗЛ резултати и определените задължения са съответни на декларираните. В тази част РА не е обжалван и се е стабилизирал. За администрацията съществува забрана за пререшаване на въпросите решени с влязъл в сила административен акт - чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Изменение на определените с РА задължения е мислимо по реда на чл. 133-134 от ДОПК, но не се твърдят, нито установяват предпоставките по чл. 133, ал. 2 от ДОПК, та по повод на искането за възстановяване органът по приходите да направи преценката по чл. 129, ал. 2 от ДОПК за възлагане на повторна ревизия и да я инициира в съответствие с чл. 134, ал. 1 от ДОПК. При действието на чл. 134, ал. 3 ДОПК е преградена възможността за повторна ревизия, тъй като преклузивният срок по чл. 109 е изтекъл на 1.01.2015 г., а въпросът е отнесен за решаване от администрацията с искане от 30.12.2015 г. Съобразено с материалния закон е съждението за необходима активност на данъчния субект за преодоляване на последиците от неправилно фактурирания ДДС. Н. посочване на ДДС във фактурата е хипотеза на погрешно съставяне на данъчен документ /чл. 116, ал. 3 от ЗДДС/, като грешката се коригира по реда на чл. 116, ал. 1, 4 и 5 от ЗДДС и приложение № 12 от ППЗДДС /което в случая не е сторено/. С арг. от приложението към ППЗДДС ефектът на корекцията, когато анулирането се извършва в данъчен период следващ този на грешката, настъпва в периода, в който е извършено анулирането, като тогава ще бъда намален резултата с размера на неправилно фактурирания ДДС. Т. законодателно разрешение не е в противоречие със Съюзното право. Условията, при които се коригира неправилно фактурирания ДДС се определят от държавите-членки /вж. т. 65 от решението на СЕО по дело № 454/98/, като в обхвата на преценката на държавите-членки е дали корекцията да се извърши в процедурата за определяне на данъка или с последваща процедура, за да позволи на данъчната администрация да провери в процедурата за приспадане на неправилно фактурирания ДДС, че е отстранен рискът от загуба на данъчни приходи /т. 66 и т. 67 от цитираното решение/. В съответствие с констатациите на администрацията за трикратно издаване на КИ от получателя по документираните с процесните фактури доставки, който е и доставчик на търсещия възстановяване на ДДС за издадените към него фактури не може да се приеме за отстранен рискът от загуба на данъчни приходи. Заради преклузията по чл. 134, ал. 3 ДОПК е неприложимо извършването на корекция по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС на декларираните от "Н. с. г." ООД резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 05, 06 и 07.2009 г. Без да се твърди и установява анулиране на погрешно съставени данъчни документи в последващ данъчен период не е имало основание във връзка с искането за възстановяване органът по приходите да направи преценката по чл. 129, ал. 2 от ДОПК за възлагане на ревизия за корекция на декларираните резултати в периодите на анулирането. Искането за възстановяване е отхвърлена заради липсата на право на административно производство у иницииралия го субект без да е проверено съществуването на правото на възстановяване на данъка. Затова и правилно административният съд е определил размера на възнаграждението на юрисконсулта като за дело без материален интерес. При този изход на спора на ответника по касация се следват разноски по производството в размер 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 160, ал. 3 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение