Решение № 147 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10625/2012 г.

Решение № 147 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10625/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 981 от 24.02.2012 г., постановено по административно дело № 9313/2010 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), е: 1) отхвърлена жалбата на Румен Димитров Николов срещу експертно решение (ЕР) № 0822 от 21.10.2010 г. от зас. 137 на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК); 2) осъден Румен Димитров Николов да заплати на Националната експертна лекарска комисия сумата 150 лева - възнаграждение за юрисконсулт. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от Румен Димитров Николов от гр. Шумен, управител на ЛЗ "АСМП - ГП - Ортохелп" ООД и председател на специализирана ЛКК по ортопедия и травматология към ЛЗ "АСМП - ГП - Ортохелп" ООД. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението на АССГ и на потвърдените с него ЕР на ТЕЛК гр. Шумен и НЕЛК гр. София, като се претендира и присъждане на направените в хода на съдебното производство разноски. Ответникът по касация - Националната експертна лекарска комисия, представлявана от директора д-р Кънчо Райчев, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Запрян Игнатов, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и да се потвърди процесното решение на АССГ. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Останалите касационни ответници - Петранка Радкова Стефанова от с. Янково, обл. Шумен, Районно управление "Социално осигуряване" - Шумен, и "Ми Си 3" ЕООД (в ликвидация), не изразяват становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, поради което предлага оспореното с нея решение на АССГ да се отмени. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното: С обжалваното пред Софийския градски административен съд експертно решение от 21.10.2010 г. на НЕЛК по нервни болести е потвърдено ЕР на ТЕЛК за общи заболявания при "МБАЛ" АД - Шумен № 1798/19.07.2010 г., с което е отменен издадения от специализирана ортопедична ЛКК при "АСМП - ГП - Ортохелп" ООД болничен лист № 3110052, серия А 2008 г., за временна неработоспособност на Петранка Радкова Стефанова. За да отхвърли жалбата срещу експертното решение на НЕЛК, първоинстанционният съд е приел, че процесният болничен лист правилно е отменен, понеже не се установява, че издателите му (д-р Румен Димитров Николов и д-р Росен Катранджиев) са били членове на ЛКК, конституирана по установения за това ред, регламентиран в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинската експертиза (отм.), със заповед на директора на РЦЗ по чл. 7, ал. 1 от отменения правилник, действащ към датата на издаване на болничния лист. Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, понеже страда от порок, обуславящ наличието на отменителното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК. Проверяваното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е длъжен да укаже на страните представянето на доказателства за всички правнозначими факти и обстоятелства от значение за решаване на делото. При констатация, че няма данни издалите процесния болничен лист лица да са притежавали материална компетентност да го сторят (съществено обстоятелство от значение за валидността на болничния лист), съдът, преди да даде ход на устните състезания, по силата на служебното начало - чл. 9, ал. 3 и ал. 4 във връзка с чл. 171, ал. 4, предл. 2 от АПК, е следвало да укаже необходимостта от представяне на доказателства за това, че издалите процесния болничен лист лекари са били членове на ЛКК към момента на издаването му и съответно са притежавали материална компетентност да го издадат, а подобно конкретно указание за доказателствената тежест на оспорващия не би могло да се изведе от общата формулировка в определението на АССГ от 26.09.2011 г. Само след изпълнение на тези му указания съдът може да стигне до категоричен извод, дали болничния лист е издаден от компетентен орган или не, а не направо в решението си да констатира липсата на доказателства в тази насока. Съблюдаването на тези императивни процесуални норми се явява гаранция за правилното установяване на релевантните факти и прилагането на относимата материалноправна уредба. В случая тяхното неспазване е ограничило правото на страната да докаже твърденията си по приложението на материалния закон. Изпълнението на служебното задължение на съда да даде указания по реда на чл. 171, ал. 4, предл. 2 от АПК на съответната страна за кои конкретни правнорелевантни факти от значение за изхода на спора не сочи доказателства, е условие за прилагане на тежестта на доказване, а нарушаването му винаги е съществено. В случая е останал неизяснен обуславящ изхода на спора въпрос и е поставена под съмнение истинността на правнозначим за законосъобразността на експертното решение факт, а именно членовете на ЛКК, издатели на процесния болничен лист, били ли са надлежно конституирани, съгласно изискванията на чл. 7, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (понастоящем отменен, но действащо право към съответния период), към момента на издаване на процесния болничен лист. Изложеното налага да се приеме, че съдът е формирал изводите си, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, като по този начин делото е приключено, без да е изяснено от фактическа страна. Касаторът представя пред настоящата инстанция доказателство (приложената към касационната жалба заповед № РД-25-06-013 от 12.01.2010 г.), с което подкрепя твърденията си за неправилно прилагане на материалния закон, но които касационната инстанция не следва да преценява по същество. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В този смисъл неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира и възможността за извършване на касационна проверка в дължимия обем. Допуснатото нарушение представлява касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд. С оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направените от страните искания за присъждане на сторените по делото разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, който ще ги възложи съобразно изхода на спора по делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,