Решение № 1803 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7972/2011 г.

Решение № 1803 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7972/2011 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Никифор Вангелов в качеството му на управител на "Минна компания" ЕООД гр. София срещу отказ на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, обективиран в писмо с изх. № Е-26-М-61/18.04.2011 г., с което е оказано удължаване на срока на Договора за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/, в площ "Прохорово", с размер 9,53 кв. км, разположена в землището на с. Прохорово, община Нова Загора, област Сливен и землищата на с. Златари, с. Бояджик и с. Межда, община Тунджа, област Ямбол. Жалбоподателят поддържа, че изричният отказ е незаконосъобразен, тъй като са налице материалноправните предпоставки на чл. 75, ал. 2 от ЗПБ във вр. с чл. 31, ал. 3 от ЗПБ за удължаване срока на договора. Административният орган в нарушение на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК, без да изясни фактическите обстоятелства по спора, е постановил отказа. При постановяването му не са отчетени обективни причини за цялостно изпълнение на договора, тъй като по независещи от жалбоподателя причини дружеството не е имало достъп до земята, собственост на трето лице. В представеното по делото писмено становище в о. з. са застъпва становище за нищожност на акта, като установена от некомпетентен орган - зам.-министър. Ответникът оспорва жалбата. Дава становище, че жалбата е недопустима, тъй като писмото няма характер на индивидуален административен акт, а е изявление на субект, равнопоставена страна в гражданско правоотношение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия си състав намира жалбата за допустима като подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Доводът за недопустимост на оспорването не може да бъде споделен. Правото да продължи действието на договора за търсене и проучване се предпоставя от изпълнение на задължението на административния орган по чл. 75, ал. 2 от ЗПБ да предприеме действия по отчуждаване на терена, собственост на трето лице. Данните по делото налагат извод, че частичното неизпълнение на договора за търсене и проучване е поради обективна невъзможност - отказ на собственика на част от терена да допусне дружеството-жалбоподател да извършва проучвателни мероприятия в обекта. Безспорно решението по чл. 75, ал. 2 от ЗПБ е въпрос на оперативна самостоятелност, но предпоставя изпълнението на договора и възможността за продължаване на същия и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. В предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема изричният отказ като такъв със сложен фактически състав от административен по своя характер акт с гражданско правно волеизявление, защото реализиране на правото за удължаване на срока е предпоставен от неизпълнение на административно задължение на административния орган. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Съдебният контрол, когато предмет на жалбата е изричен отказ да се издаде благоприятстващ акт, се състои в проверка дали са изпълнени материалноправните предпоставки за издаване и спазени ли са административнопроизводствените правила за установяване на релевантните факти. По делото е безспорно, че дружеството-жалбоподател е титуляр на разрешение № 537 от 20.03.2008 г. за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в проучвателна площ "Прохорово", с размер 9,53 кв. км, разположена в землището на с. Прохорово, община Нова Загора, област Сливен и землищата на с. Златари, с. Бояджик и с. Межда, община Тунджа, област Ямбол., издадено от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Въз основа на това разрешение на 20.03.2008 г. между дружеството и министерството на икономиката е сключен договор за търсене и проучване, който е в сила до 09.03.2011 г. Според искането, така както е формулирано от жалбоподателя в заявлението, административният орган е сезиран да удължи срока на разрешението, като предприеме и действия за отчуждаване на част от терена, собственост на трето лице, което отказва да допусне дружеството да изпълни договорените проучвателни работи. Молбата за удължаване на разрешението е направена в срока на договора, не по-късно от 30 дни преди изтичане на договора, с писмо вх. № Е-26-М-61/03.02.2011 г. Искането е мотивирано с обективна невъзможност за изпълнение на разрешението и договора за търсене и проучване. Административният орган е разгледал искането през призмата на разпоредбата на чл. 31, ал. 3 и 4 от ЗПБ и чл. 3, 4 от Договора за търсене и проучване. Мотивирал е отказа си с неизпълнение на работната програма - "неизпълнение на геологопроучвателни дейности, както в обемно, така и във финансово отношение". Така мотивиран отказът е материално незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от ЗПБ, пренесена и в чл. 3.4 от Договора за търсене и проучване, предвижда хипотеза, различна от настоящата. Законът в редакцията на чл. 31, ал. 3 създава възможност за удължаване на сроковете по ал. 1 с две продължавания до две години, всяко при условия и по ред, определени в сключения договор. Условие за всяко удължаване на първоначално определения срок, при тази хипотеза, е изпълнението на работната програма. В настоящия случай продължаването на сроковете по чл. 31, ал. 1 ЗПБ /за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от с. з./ не се предпоставя от изискването за изпълнение на годишната програма, както неправилно е приел административният орган, а поради обективна невъзможност за изпълнение на същата. Уредбата в специалния закон - Законът за подземните богатства, не е изчерпателна и в производствата пред административния орган следва да се прилагат общите принципи на гражданското право и правилата на АПК. В настоящия случай разрешаването на такова конкретно искане не е уредено в закона и следва да бъде разрешено при условията на чл. 75, ал. 2 от ЗПБ с активното съдействие и помощта на административния орган. В случая въпросът пред административния орган е бил дали да удължи сроковете по ал. 1 на чл. 31 и чл. 3.1 на Договора за търсене и проучване, след като молителят е титуляр на разрешение за търсене и проучване, но не може да изпълни програмата си поради обективна невъзможност. В този случай административният орган е следвало да разгледа искането така както е заявено, а не да подвежда същото към изискване от закона, неприложимо за случай. Съгласно принципа за служебното начало, въздигнат законодателно в редица текстове на АПК /чл. 9, ал. 4 от кодекса/ административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Очевидно за административния орган това съдействие се състои в предприемане на действия за съдействие на контрагента си по договора за търсене и проучване за изпълнение на същия. По-нататък, в чл. 45, ал. 1 от АПК е предвидена възможност, когато е необходимо, органът да призове страна в производството да даде пояснения. Пояснения са необходими за изясняване на случая или за изпълнение на предприетите действия. По делото липсват данни административният орган да е предприел някакви действия по изпълнение на собствените му законови задължения. В настоящия спор административният орган е следвало да изясни правната квалификации на искането. Подвеждането на искането под приложимата материалноправна норма се прави от компетентния да го разгледа административен орган. След извършването на действия в тази посока може да се приеме, че е изяснено какво точно е искането и след това се пристъпва към преценка на неговата основателност. Изводът, че в производството пред органа не е изяснена фактическата обстановка, се потвърждава от доклада на зам. министъра на икономиката, енергетиката и туризма, в който той не е подкрепил искането на жалбоподателя и е направил предложение до министъра, одобрено от последния, да не се удължава срока в хипотеза различна от заявената в искането. В последствие зам.- министърът сам е подписал писмото до жалбоподателя, с което е уведомил последния за отказа на министъра. В предвид на приетото от фактическа и правна страна изричният отказ на министъра на икономиката, енергетиката и туризма е осъществен в нарушение на административнопроизводствените правила - в противоречие с основния принцип за служебното начало и водещата роля на административния орган в производството. Неправилната правна квалификация на искането препятства приключването на административното производство и възможността на жалбоподателя да реализира правата си по чл. 31, ал. 3 от ЗПБ и чл. 75, ал. 2 ЗПБ. Поради това изричният отказ на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, е незаконосъобразен и подлежи на отмяна, като преписката следва да се върне на органа за произнасяне по същество. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,