Решение № 60 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1011/2015 г.

Решение № 60 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1011/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. И. К., гр. Пловдив, ул. "Перущица" № 4, ет. 12, ап. 60 срещу Решение № 2358 от 3.11.2014 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 2238/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на К. срещу Заповед № 14-1030-000994 от 19.04.2014 г. на началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата на К. е приложена принудителна административна мярка.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно. Не сочи касационни основания и доводи. В представено по делото допълнение на касационната жалба, след указание на съда, излага доводи за незаконосъобразност на съдебно решение, с което е потвърдено наказателно постановление № 14-1030-002104 от 12.05.2014 г. на началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. В. Г., Адвокатска колегия, гр. Хасково.

Ответникът по касационната жалба - началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, счита същата за неоснователна. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е законосъобразна. От представените по делото доказателства е безспорно, че К. управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол - 0,73 промила, установени с техническо средство "Алкотест дрегер 7410+". С оглед на това правилен е изводът за осъществен състав на чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), както и че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Цветана Бързинска.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Възраженията на касатора за допуснати нарушения в хода на административнонаказателното производство - при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, са неоснователни, тъй като не подлежат на контрол в настоящото производство. Съдът правилно приел, че ограничителната мярка е наложена при наличие на фактически обстоятелства, покриващи състава на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, установени надлежно с редовно съставен акт по чл. 189, ал. 1 ЗДвП.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 19.04.2014 г. на К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, с който е установено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП - управляване на моторно превозно средство след употреба на алкохол - 0, 73 промила, установени с техническо средство "Алкотест дрегер 7410+".

2. На 19.04.2014 г., със Заповед № 14-1030-000994, началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП приложил на К. принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

3. На 12.05.2014 г. началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, издал наказателно постановление № 14-1030-002104, с което на К. за извършено на 19.04.2014 г. нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП наложил глоба в размер на 800,00 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от осем месеца.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът приел, че по делото е безспорно установен единственият правнорелевантен факт - управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол, установен с техническо средство. К. не ангажирал доказателства, които да доказват друга фактическа обстановка. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен.

Касаторът обжалва съдебното решение, но въпреки дадените от съда указания не сочи конкретни пороци на съдебното решение, както и доводи в тяхна подкрепа. Поради това и в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът следва да извърши проверка само за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Издадено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Решението е и допустимо, защото е постановено при наличие на процесуалните предпоставки за постановяване на съдебно решение и при липса на процесуални пречки.

Решението е и в съответствие с материалния закон.

Целта на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е да осигури на компетентните органи надлежен инструмент, чрез който, при установено управление на моторно превозно средство в състояние, което не отговаря на законовите изисквания - при концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, да предотвратят възможността от по-нататъшно извършване на нарушение и по този начин да предотвратят опасността за живота и здравето на участниците в движението. Фактическият състав, при наличието на който е допустимо прилагането на принудителната мярка, съдът установил правилно - правнорелевантен е фактът на управление на моторното превозно средство при концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с техническо средство.

По делото безспорно е установено, че касаторът управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство. Както правилно сочи в мотивите си съдът, органът установил фактическите основания за издаване на оспорената заповед. С оглед на това доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от визираната в акта, е на касатора. По делото касаторът не ангажирал доказателства, които да дадат основание да се направи обоснован извод за фактическа обстановка, различна от посочената в заповедта.

При така установената безспорно фактическа обстановка и при правилното тълкуване на материалния закон съдът направил правилни и обосновани правни изводи. В подробни и аргументирани мотиви, споделяни изцяло от настоящата инстанция, съдът обосновал, защо приема, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган и е в съответствие с материалноправните разпоредби. Правилно съдът приел, че без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед е дали допуснатото нарушение е първо, повторно или системно. Ирелевантни за правилността на обжалваното решение са и сочените от касатора нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на наказателното постановление. Последното не е предмет на обжалваното съдебно решение, а и не е послужило като основание за издаване на оспорената заповед, тъй като наказателното постановление е издадено след издаване на Заповед № 14-1030-000994 - заповедта е издадена на 19.04.2014 г., а наказателното постановление - на 12.05.2014 г., поради което не би могло да бъде основание за издаването на заповедта.

Видно от изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Това прави касационната жалба неоснователна, а обжалваното решение - правилно. Съдът следва да го остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд