Решение № 8997 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 176/2015 г.

Решение № 8997 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 176/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Милан Кирилов Георгиев, гр. Поморие, ул. "Черковна" № 1 срещу Решение № 2067 от 4.12.2014 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 1826/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Георгиев срещу Заповед № 70012 от 9.01.2014 г. на началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата му е наложена принудителна административна мярка "отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство".

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно приел три от посочените в оспорената заповед наказателни постановления за надлежно връчени при условията на чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) без по делото органът да е доказал наличие на предпоставките на разпоредбата. Сочи, че съгласно чл. 170, ал. 1 АПК именно на органа е доказателствената тежест за фактите и обстоятелствата, на които се основава акта. Неправилен счита мотива на съда, че процесните наказателни постановления не били обжалвани пред съда. Съдът не отчел, че тези постановления не са надлежно връчени и имено поради това не могат да бъдат обжалвани. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Сава Каров и адв. Теменужка Чилингирова, Бургаска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът правилно приел, че трите наказателни постановления са влезли в сила, а и дори да се приеме, че процедурата по чл. 58, ал. 2 ЗАНН е опорочено касаторът узнал за спорните постановления най-късно с връчване на оспорената заповед и по делото няма данни да е предприел действия по обжалване.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Милан Кирилов Георгиев притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство № 204460427.

1. На 17.05.2006 г. на Георгиев било издадено наказателно постановление № 657/06, с което за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са му наложени административни наказания "глоба" и са му отнети 6 контролни точки. В наказателното постановление е отбелязано, че е връчено при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН.

1. На 10.06.2008 г. на Георгиев било издадено наказателно постановление № 853/08, с което за извършено нарушение на чл. 21 и чл. 157, ал. 1 ЗДвП на Георгиев са му наложени административни наказания "глоба" и са му отнети 3 контролни точки. Наказателното постановление е връчено лично на Георгиев и няма доказателства да е било обжалвано.

1. На 11.07.2008 г. на Георгиев било издадено наказателно постановление № 2459/08, с което за извършено нарушение на чл. 6, т. 1, чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 50, ал. 1 ЗДвП са му наложени административни наказания "глоба" и са му отнети 16 контролни точки. В наказателното постановление е отбелязано, че е връчено при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН.

1. На 7.11.2008 г. на Георгиев било издадено наказателно постановление № 4833/08, с което за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП са му наложени административни наказания "глоба" и са му отнети 3 контролни точки. В наказателното постановление е отбелязано, че е връчено при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН.

1. На 9.11.2009 г. на Георгиев било издадено наказателно постановление № 11338/09, с което за извършено нарушение на чл. 104а ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" и са му отнети 6 контролни точки. Наказателното постановление е връчено лично на Георгиев и няма доказателства да е било обжалвано.

1. На 18.03.2011 г. на Георгиев било издадено наказателно постановление № 291/11, с което за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" и са му отнети 5 контролни точки. Наказателното постановление е връчено лично на Георгиев и няма доказателства да е било обжалвано.

1. На 28.08.2012 г. министърът на вътрешните работи, със Заповед № Iз-1741, определил като служба за контрол по Закона за движението по пътищата областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.

1. На 9.01.2014 г., със заповед № 70012/2014, началник сектор"Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП наложил на Георгиев принудителна административна мярка "отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" поради отнемане на всички контролни точки по посочени в справка шест наказателни постановления.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът приел, че за целите на производството следва да зачете отразеното в наказателните постановления досежно тяхното връчване и датата им на влизане в сила. Приел, че дори и да е налице нарушение на процедурата по чл. 58, ал. 2 ЗАНН, то Георгиев узнал за постановленията най-късно към момента на връчване на оспорената заповед и не предприел действия по тяхното обжалване. С оглед на това съдът приел, че с наказателните постановления са отнети 39 контролни точки, поради което е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП, което не е изпълнено - факт, който обуславя фактическите основания за издаване на оспорената заповед. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил оспорването.

Този извод на съда е неправилен.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Единственият довод, който сочи, в подкрепа на тези пороци на съдебното решение е във връзка с приложението на чл. 58, ал. 2 ЗАНН.

Видно от хипотезата на правната норма, на основание на която е наложена принудителната административна мярка - чл. 171, т. 4 ЗДвП, предпоставката, при наличието на която органът е длъжен да наложи предвидената в диспозицията на нормата последица, а именно преустановителната принудителна административна мярка, е една - неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Правната техника на препращане, която законодателят използва, налага при преценка на законосъобразността на заповедта по чл. 171, т. 4 ЗДвП да се установи налице ли е предвиденото в чл. 157, ал. 4 ЗДвП задължение - връщане на свидетелството за управление, и да се установи неговото неизпълнение.

Задължението за връщане на свидетелството за управление по смисъла на чл. 157, ал. 4 ЗДвП възниква за водач, на когото са отнети всички контролни точки. Поради това, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално допустимият им брой, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в нормативните актове нарушения. Кога едно нарушение е установено по надлежния ред определя Законът за административните нарушения и наказания.

В оспорената заповед, като фактическо основание за нейното издаване, органът посочил шест броя наказателни постановления. За да е установено по надлежния ред административното нарушение е необходимо наказателното постановление, което го констатира, да е станало окончателен, изпълняем, т.е. влязъл в сила, административен акт. Само този акт има изпълнителна сила и с оглед на това поражда предвидените в правната норма правни последици. Съгласно чл. 64 ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.

Следователно едва след сбъдването на някой от посочените юридически факти наказателното постановление ще е влязло в сила и по надлежния ред ще е установено извършването на съответното нарушение и на нарушителя ще следва да бъдат отнети съответния брой контролни точки. За да се установи, че дадено наказателно постановление е влязло в сила е необходимо да се установи датата, на която то е съобщено на адресата, и съответно факта подлежи ли то на обжалване или не. Ако подлежи на обжалване е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Правото на обжалване, както е известно, възниква от деня на връчване на акта - чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Ако е упражнено правото на обжалване следва да се установи, че с влязло в сила съдебно решение наказателното постановление е потвърдено. Доказателствената тежест за тези релевантни факти е на административния орган - чл. 170, ал. 1 АПК.

В случая административният орган обосновава акта си с отнети на касатора 39 контролни точки по шест наказателни постановления като три от тях били връчени лично на касатора, а три били връчени при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. При така установените по делото доказателства досежно влизането в сила на наказателните постановления съдът приел, че и шестте постановления са влезли в сила и следователно са породили съответните правни последици. Този негов извод е верен досежно трите връчени лично наказателни постановления. Тяхното връчване е надлежно установено, необжалването им също, поради което е безспорно, че са влезли в сила. Неправилно съдът приел, че връчването на наказателно постановление № 2459/08, № 54833/08 и № 657/06 е в съответствие с изискванията на закона и следователно е породило правни последици.

Безспорно е, че разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН съдържа една правна фикция като приравнява правните последици на личното връчване с тези на невръчване на наказателното постановление. Тъй като фикционната норма е изключителна - представлява отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, нейното тълкуване е само ограничително. Следователно, за да е осъществен фактическия състав на чл. 58, ал. 2 ЗАНН е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки - нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен.

От доказателствата по делото е видно, че не е установено нито едно от кумулативно изискуемите факти и обстоятелствата. Няма никакви доказателства търсен ли е Георгиев на посочения адрес, намерен ли е, неизвестен ли е новият му адрес. Следователно от така установените по делото факти, не може да се направи извод, че наказателни постановления № 2459/08, № 54833/08 и № 657/06 са връчени надлежно на касатора при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. С оглед на това извода на съда, че същите са влезли в сила и породили правни последици е неправилен. Наред с това следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗАНН изисква наказателното постановление да бъде връчено срещу подпис, а не, както приел съдът, за него нарушителят да е узнал по повод или чрез други правни и фактически действия - в случая във връзка с издаването на оспорената заповед за налагане на принудителната административна мярка.

Тъй като с тези три наказателни постановления на касатора били отнети 25 контролни точки към датата на издаване на Заповед № 70012/2014 Георгиев не е бил с отнети 39 контролни точки, а с отнети 14 контролни точки. Това значи, че към датата на налагане на принудителната мярка касаторът не е с отнети всички контролни точки, поради което не е изгубил правоспособността си. Наличието на 25 контролни точки към датата на издаване на оспорената заповед, прави извода на съда за законосъобразност на акта неправилен.

Видно от изложеното съдът следва да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени Заповед № 70012/2014 г.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на Георгиев направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 15,00 лв. държавна такса и 100,00 лв. платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 1149 от 8.08.2014 г. за първата инстанция и 400, 00 лв. платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 289120 от 25.05.2015 г. за касационната инстанция. Ответникът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което съдът следва да присъди доказания размер на разноските.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд