Решение № 5651 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12006/2013 г.

Решение № 5651 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12006/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Марияна Михайлова Милушева от гр. София чрез процесуален представител, против Решение № 4758/11.07.2013 г., постановено по а. д. № 4582/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Милушева против Заповед № Д-07-31/16.04.2013 г. на председателя на Комисията по финансов надзор (КФН). С последната, на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, чл. 21, ал. 5 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор (ЗВОПС) и Писмо изх. № 37-00-79/10.04.2013 г. на министъра на финансите, е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "ръководител на звено за вътрешен одит" в КФН. Недоволна от решението, Милушева го обжалва чрез процесуалния си представител. Доводи за неправилността му по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК не се формулират. В касационната жалба са изброени множество норми от нормативната база на страната ни, въз основа на които се твърди, че решението е неправилно и следва да се отмени. От изложеното в касационната жалба може да се извлече извод, че се твърди неправилност на решението поради допуснати от АССГ нарушения на материалния закон. Претендира се и заплащане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - председателят на КФН, чрез процесуалния си представител, счита същата за неоснователна. Моли оставянето в сила на обжалваното решение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му е правният извод на АССГ, за неоснователност на първоначалната жалба. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно установено от фактическа страна е, че Милушева е била назначена в КФН с трудов договор № Р-07-66/21.03.2012 г. (л. 56), считано от 26.03.2012 г. с уговорен 6-месечен изпитателен срок. Касаторката е назначена за първи път като държавен служител със Заповед № Д-07-123/31.07.2012 г. (л. 29) на председателя на КФН, считано от 1.08.2012 г., на длъжност "главен вътрешен одитор" с определен срок за изпитване до 25.03.2013 г. Милушева е преназначена на длъжността "ръководител" на Звеното за вътрешен одит в КФН, до завръщането на титуляра на длъжността, със Заповед № Д-07-218/3.08.2012 г. С обжалваната Заповед № Д-07-31/16.04.2013 г. (л. 8) е прекратено служебното й правоотношение, считано от връчването на заповедта. През посочения период (от първоначалното назначаване на 26.03.2012 г. до датата на връчване на обжалваната заповед - 16.04.2013 г.), касаторката е ползвала 22 дни отпуск. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Спорът по делото е за приложението на материалния закон. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл дава право на работодателя при назначаване за първи път на държавна служба, в рамките на едногодишен срок, да прекрати служебното правоотношение без да са налице условията на чл. 103 ЗДСл. В случая са налице и двете кумулативни предпоставки по чл. 12, ал. 1 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Милушева е назначена за първи път на държавна служба, а прекратяването на служебното й правоотношение е станало преди изтичането на едногодишния срок съгласно чл. 12, ал. 1 във вр. с ал. 3 на ЗДСл от първоначалното назначаване. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон се основава на текста на чл. 21, ал. 5 от ЗВОПС, изискващ писменото съгласие на министъра на финансите за назначаването на ръководителя на вътрешния одит. Според касаторката, безспорната липса на такова за преназначаването й със Заповед № Д-07-218/3.08.2012 г. на посочената длъжност, води до нищожност на заповедта и липса на валидно служебно правоотношение. От своя страна това влече нищожност и на обжалваната от нея заповед за прекратяването му. Доводът е неоснователен. Той е правен и пред АССГ и там е получил законосъобразен отговор - вж. стр. 2, абз. 11 от обжалваното решение. Нещо повече - ако се приеме, че предвид липсата на писмено съгласие на министъра липсва и валидно служебно положение, за Милушева няма правен интерес от оспорването на заповедта за прекратяването му. Правоотношението й с КФН е прекратено (според тезата на пълномощника й) още на 3.08.2012 г., а не на 16.04.2013 г., което е явно по-неблагоприятно за нея. Съгласно изричната разпоредба на чл. 12, ал. 3 ЗДСл, срокът за изпитване не тече през времето, когато държавният служител е в законоустановен отпуск. Предвид събраните данни за отсъствие поради отпуск, реално Милушева не е изпълнявала служебните си задължения за периода на ползвания такъв. С оглед на това, изискуемият от закона едногодишен срок от първоначалното й назначаване е изтекъл на 16.04.2013 г., когато работодателят е прекратил едностранно и без предизвестие служебното й правоотношение. Основателно е твърдението, направено в последния абзац на касационната жалба, че към изтеклия срок за изпитване по трудовото правоотношение не следва да се добавя нов едногодишен срок по служебното правоотношение. Именно така е постъпил и АССГ, на основание § 36, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл - вж. стр. 2, абз. последен и стр. 3, абз. 1 и 2 от решението. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че то е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е съобразил изложеното, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд