Решение № 137 от 25.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 109/2009 г.

Решение № 137 от 25.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 109/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по искане на осъдения О. А. за възобновяване на в. ч. н. д. № 503/2008 г., по описа на Районен съд - С. и отмяна на постановеното по него определение № 427/22.10.2009 г. и връщане на делото на същия съд, за ново разглеждане. От съдържанието на саморъчно изготвеното искане, може да се изведе предпоставката за допустимостта му - нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че неправилно след определеното общо наказание по отделните съвкупности не е приложен чл. 25, ал. 2 НК. По второто основание доводи не се излагат. Пред касационната инстанция осъденият се явява лично и поддържа искането си. Служебно назначеният му защитник - адвокат К. от САК, също го поддържа по първото основание, но с аргументи за явна несправедливост при определяне на увеличения размер на наказанието на основание чл. 24 НК по първата съвкупност, а по отношение на основанието за съществени процесуални нарушение излага съображения, че последните две съвкупности - трета и четвърта група, неправилно не са обединени в една и така за осъдения не е постигнато най-благоприятното групиране, въпреки наличието на предпоставките по чл. 23 НК. Освен това, пледира след новото групиране на наказанията при новото разглеждане на делото, да се приспаднат всички наказания които осъденият е изтърпял, така и тези по който е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража". Прокурорът дава заключение за процесуална недопустимост на искането по основанието относно приложение на чл. 24 НК, тъй като изложеното в жалбата не съдържа позоваване на явна несправедливост на наказанието, а по основанието за процесуалните и материалноправни нарушения, заключението е за неоснователност и оставяне на определението в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Наистина в саморъчно изготвеното от осъдения искане не е въведено основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК за явна несправедливост на наказанието, като предпоставка за допустимост на възобновяването на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради което направеното от защитата искане по това основание за намаляване размера на увеличеното на основание чл. 24 НК наказание по първата съвкупност от групирането, следва да се остави без разглеждане. Очевидно съзнавайки това, защитата пледира по това искане, с уговорката, че го прави по настояване на осъдения. По основанието за допуснати съществени процесуални нарушения, искането е процесуално допустимо, но по същество, неоснователно. С цитираното определение, по предложение на районния прокурор, компетентният районен съд е допуснал групиране на влезлите в сила съдебни актове спрямо осъдения за седемнадесет осъждания. При това, с оглед изискванията на чл. 23, ал. 1 НК са формирани четири групи съвкупности. При проверката по делото, не се установи твърдението на служебния защитник, че при постановяване на влязлото в сила определение на Районния съд в гр. С. е нарушена нормата на чл. 23, ал. 1 НК, като неправилно третата и четвъртата съвкупност не са обединени в една, въпреки наличието на такава законова възможност. Всъщност, още преди влизането в сила на последното определение за одобрено споразумение, което съгласно чл. 383, ал. 1 НПК има последиците на влязла в сила присъда, с друго определение, (което не е предмет на това производство) е извършено групиране с формиране на четири съвкупности. След влизането в сила на последното определение, на 11.06.2008 г., постановено по н. о. х. д. № 678/2007 г., по описа на РС - С., за деяние извършено на 1.02.2007 г., новият съдебен състав правилно е преценил, че това осъждане не може законосъобразно да се включи в никоя друга съвкупност, освен четвъртата, тъй като по нея най-ранно по време влязла в сила присъда е с дата 27.03.2007 г., постановена по н. о. х. д. № 6/2006 г. на ОС - Б. Обсъжданото последно осъждане, не може да се включи в третата съвкупност, тъй като по нея последната присъда е влязла в сила на 3.01.2007 година - преди извършването на деянието предмет на последното осъждане - 1.02.2007 г.