Решение № 154 от 22.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 257/2014 г.

Решение № 154 от 22.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 257/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Главният прокурор е подал искане да бъде възобновено по реда на глава тридесет и трета от НПК частното наказателно дело, преминало предвиденото в закона двуинстанционно развитие за него пред Софийския градски и Софийския апелативен съд. Делото е имало за предмет групирането (кумулирането) на наказания, налагани преди по други дела на осъдения П. М. С. СГС е издал своето определение, отразено в протокола на съдебното заседание по чнд 3534/2013 г. от 18.Х.2013 г., с което освен друго е мотивирал (без да го отрази в диспозитива на съдебния акт) своя отказ да пререши по това дело, извършеното вече предишно частично групиране от 19.Х.2009 г., така че в крайна сметка П. С. да изтърпи по-благоприятно за него наказание. САС на свой ред с определение № 454/4.ХII.2013 г. по вчнд 1088/2013 г. е изменил оспореното по въззивен ред определение на СГС, но не и в оспорената сега от главния прокурор негова част, която потвърдил, макар и по други съображения в сравнение с първоинстанционните ("потвърдил" всъщност отказа в мотивите на СГС, а в своя диспозитив изрично "оставил без разглеждане" искането на прокурора, предмет на отказаното прегрупиране). Прокурорът в съдебното заседание на ВКС е изразил становище за уважаване на искането за възобновяване на делото; такова е становището и от страна на осъдения. ВКС намери, че искането на главния прокурор по реда на възобновяването е основателно, и то не само по отношение на посочените недостатъци на оспорения съдебен акт. Главният прокурор коректно е отбелязал законосъобразното разграничаване на САС от СГС относно неправилните мотиви на последния, но извън това САС наистина няма как да бъде подкрепен. Разбира се, трябва да бъде отречено най-напред погрешното мнение на САС относно спорното групиране, че пречка за последното може да бъде влязъл в сила предишен съдебен акт, даже да има повод за пререшаване на кумулацията. Отреченото тук мнение се явява погрешно още в по-голяма степен, защото преди да го формулира, САС сам е изразил обратното, правилното мнение - че пререшаването е необходимо всякога "щом са налице предпоставките" за него (в този смисъл е и задължителната практика на ВКС, включително в последното по въпроса ТР 3/09-ОСНК). Не става ясно обаче защо САС е приел, че такива "предпоставки" в случая липсват, след като все пак се е занимал с правилността на извършеното от СГС прегрупиране, което обхваща само няколко от присъдите спрямо С. Само изложеното е достатъчно, за да бъде предизвикано исканото от главния прокурор ново разглеждане на делото във въззивната инстанция, което да обхване всички съдебни актове спрямо С., подлежащи на групиране. Правилно главният прокурор не е поискал решаване на делото изцяло във ВКС, въпреки че възобновяването е поискано "в полза на осъдения" (чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК) - при важимостта и по глава тридесет и трета на забраната по чл. 353, ал. 5 НПК, е невъзможно да бъде взето предвид най-малко актуалното към този момент свидетелство за съдимост. При новото разглеждане на делото трябва да бъде обърнато внимание и върху вида на дължимия от САС съдебен акт: "определение", какъвто е сега проверяваният, или "решение", както е указано в ТР 2/05-ОСНК, задължително и по този въпрос при действащия НПК. На преоценка би трябвало да бъде поставена и необжалваемостта по касационен ред на бъдещия съдебен акт, в случай че се повтори произнасяне във формата "оставя без разглеждане", което според ВКС е на общо основание произнасяне от вида на предвиденото в чл. 346, т. 4 НПК (друг е въпросът, доколко е било допустимо такова произнасяне само за част от подлежащите на групиране съдебни актове). Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение