Решение № 1517 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6143/2011 г.

Решение № 1517 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6143/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Б. при ЦУ на НАП, против Решение № 371/25.03.2011 г. постановено по адм. д. № 1438/2010 г. на Административен съд - Б., с което е отменен Ревизионен акт № 200900494/28.04.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Б., офис - С., потвърден с Решение № Р Д-10-196/23.06.2010 г. на директор на Дирекция "ОУИ" - Б., в частта, в която, в тежест на "Тома" ЕООД, гр. С., е установено допълнително задължение за ДДС в данъчен период м. 08.2009 г. в размер на 7656 лв., ведно с начислената лихва, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактура № 9/28.08.2009 г., издадена от доставчика "Авто инвест груп" ООД, гр. С.. В останалата част съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на "Тома" ЕООД против Ревизионен акт № 200900494/28.04.2010 г., издаденA от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Б., офис - С., потвърден с Решение № Р Д-10-196/23.06.2010 г. на директор на Дирекция "ОУИ" - Б., в частта, в която е констатирано задължение за ДДС в данъчни периоди м. 09.2009 г. и м. 10.2009 г. като необжалвано е влязло в сила. В касационната жалба са релевирани доводи, с които обстоятелствено се сочат основания по чл. 209, т. 3, от АПК, обуславящи твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата изцяло. Ответникът по касационната жалба - "Тома" ЕООД, гр. С., чрез адв. П. Н. от АК - С. мотивира становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, обсъждайки правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Спора е правен и понастоящем отново е концентриран в това дали правилно и в съответствие с приложимото право съдът е обосновал изводите си, че "Тома" ЕООД е имал право да претендира признаване право на данъчен кредит по фактура, издадена от № 9/28.08.2009 г., издадена от доставчика "Авто инвест груп" ООД, гр. С., което е било основание за отмяна на РА в тази част. Основните възражения на касатора касаят изводите на съда относно наличието на реално осъществяване на фактурираните услуги, от което зависи извода за възникването и правомерното упражняване на правото на данъчен кредит от страна на ответника. Наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е абсолютна предпоставка за възникване право на данъчен кредит, който съгласно разпоредбата на ЗДДС е сумата от начислен на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка ДДС, който лицето има право да приспадне. Данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги от регистрирани за целите на ДДС лица. В конкретния случай, предмет на доставката са услуги. Съдът е анализирал процесната фактура, по които ответникът е упражнил правото си на данъчен кредит, чрез включването им в дневниците за покупки и в данъчната основа на получените доставки по справката-декларация за съответния данъчен период и които са с предмет извършването на различни по вид услуги - основно ремонтни строително-монтажни работи. В резултат на това е достигнат обоснования извод за действителното извършване на фактурираните услуги и доставката на фактурираните материали, като се изследват относимите обстоятелства, от които следва да се преценява възможността на доставчика да извърши доставката - дали притежава транспортни средства, персонал, дали е извършил съответните на тях разходи за реализиране на доставката, и други подобни. В случая съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест е преценено, че ответника, който е претендирал възникването и законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит по процесната фактура е доказал при пълно и главно доказване относимите обстоятелства, които да обосноват безспорен извод за действителното осъществяване на фактурираните доставки. От друга страна в съответствие с фактите по делото и приложимото право, включително и съдебната практика е обоснован и законосъобразен извода, че правото да приспадне платения данък добавена стойност на ревизираното лице не може да бъде повлияно от факта, че по веригата, от която процесната доставка е част, има предишни или последващи сделки включващи измама с данък добавена стойност или пък нереалност на доставки без облагаемото лице да знае или да има начин да знае. Това не би било така, ако в процесния случай бе доказано от ревизиращите органи, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че чрез покупката си участва в сделка, свързана с измамно избягване на данък добавена стойност. Понастоящем е установена реалност на доставките, във връзка с което са били представени са протоколи за установяване на извършените работи, налице е разплащане на фактурите, данъкът е отразен в счетоводството на задълженото лице в съответствие с чл. 86 от ЗСч., доставчикът притежава необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на услугите. Обосновано, с оглед изводите и констатациите на вещото лице, отразени в заключението на експертизата е прието, че плащания са осчетоводени при жалбоподателя и при доставчика, а те потвърждават, че е налице реално извършване на въпросните плащания като фактурираните стопански операции са намерили своето отражение в счетоводствата на жалбоподателя и доставчика, а наличието на редовна счетоводна отчетност на ревизираното лице и неговите доставчици е доказателство за изпълнението на задълженията по процесиите сделки и за наличието на безспорна доставка, която дава правото на жалбоподателя на приспадане на данъчен кредит. Настоящия състав приема съобразно трайната практика на ВАС, че относимостта на доказателствата към релевантните за правото на данъчен кредит обстоятелства касаят само и единствено доставките на прекия доставчик към ДЗЛ, като ирелевантно е поведението на неговите (предходните) доставчици, изследването на произхода на стоките и имат ли те съответните транспортни средства и пр. От всички представени писмени доказателства (както в хода на ревизията, така и в съдебното производство), от ангажираната счетоводна експертиза, е доказано по делото, че са налице всички условия за възникване, упражняване и признаване на право на данъчен кредит по фактурата от прекия доставчик на ответника по касация. След като по делото са налице доказателства, чрез които се установява осъществяването на преките доставки, то липсата на доказателства за осъществяването на предходните доставки не може да обуслови извод, че не са осъществени и преките. В разпоредбите на ЗДДС, касаещи правото на данъчен кредит няма изискване да бъде установен произходът на стоката. Въпреки доказателствата, ангажирани на различни етапи от административното и впоследствие в съдебното производство, съдът неправилно е счел, че в случая не било установено изпълнението от страна на доставчиците по фактурираните сделки. Възприемането от приходната администрация изискване, че за правото на данъчен кредит следва да са налице доказателства при доставчиците, установяващи произхода на стоките не намира опора в закона и в установената съдебна практика. При действието на ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. ирелевантно е изследването на поведението на предходните доставчици (независимо дали те са били регистрирани за целите на ЗДДС), тъй като в него няма легална дефиниция за предходна доставка, подобна на нормата на чл. 20, т. 19 от ЗДДС (отм.) нито е предвидено като основание за отказването на приспадането на данъчен кредит поведението на предходните доставчици (чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) с чл. 70, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС), с оглед принципите, залегнали в Директива 112/2006. Въпреки липсата на легална дефиниция за "произход на стоката" в установената практика за целите на облагането се приема, че за стока с установен произход се приема тази, за която е доказано наличието й (в т. ч.: на производител или вносител). Установяването на такъв произход на стоката обаче не е предвидено като предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произхода на стоката не обуславя извода, че тази стока не съществува и не може да е предмет на доставка и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока.. От горното се установява безспорно, ответникът по касация е изпълнил изцяло изискуемите по ЗДДС задължения, за да обезпечи правото си на данъчен кредит. Извън неговите задължения е било да следи и налага правомерно спрямо ЗДДС поведение у подизпълнителите на доставчика си. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че по отношение на касационния ответник е било налице данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС, поради наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от закона, изпълнени са условията на чл. 71 от ЗДДС и не са налице пречки по чл. 68 от ЗДДС и ограниченията по чл. 70 от ЗДДС, поради което за същия е възникнало правото на данъчен кредит по доставките, предмет на процесните фактури. При правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право, съдът пунктуално е обсъдил всички направени в жалбата възражения относно валидността актовете в хода на протеклото административно производство, твърденията за допуснати съществени нарушения административно -производствените правила и приложението на материалния закон. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. При този изход на делото съобразно чл. 161 ДОПК на ответника се дължат направените в настоящето производство разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лева. При неоснователността на касационните оплаквания решението като правилно, валидно и допустимо следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,