Решение № 4770 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15279/2012 г.

Решение № 4770 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15279/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Надежда Евгениевна Стоянова от гр. Хасково против решение № 180 от 5.11 2012 г. по адм. дело № 223 по описа за 2012 г. на Административен съд - Хасково, с което са отхвърлени жалбите й против решение № Ж-26-1/29.06.2012 г. и решение № Ж-38-1/7.08.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 114, ал. 4 от КСО във вр. със Закона за задълженията и договорите като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от КСО. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Хасково са решения № Ж-26-1 от 29.06.2012 г. и № Ж-38-1 от 7.08.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково, с които са отхвърлени жалбите на Надежда Евгениевна Стоянова от гр. Хасково против разпореждания № 5601128574/ПР846 от 18.05.2012 г. и № 5601128574/ПР941 от 7.06.2012 г., издадени от ръководителя на контрола по разходите на ДОО. С двете разпореждания е извършено прихващане на дължими от Надежда Евгениевна Стоянова суми в размер на 142 лв. (главница) и 22.33 лв. (лихва) с отпуснатата на лицето лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО, като считано от 1.06.2012 г. се удържа сума в размер на 1/6 от пенсията, т.е. по 19,28 лв. месечно до окончателното погасяване на дълга. Задължението на Надежда Евгениевна Стоянова с общ размер 583,20 лв. за възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 23.02.2011 г. до 22.06.2011 г. е било установено с невлязлото в сила разпореждане № 261-00-659-3/7.02.2012 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Хасково е приел, че разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) допуска да се извърши прихващане на дължимите суми от Надежда Евгениевна Стоянова съгласно разпореждане № 261-00-659-3/7.02.2012 г. с изискуеми нейни вземания от държавното обществено осигуряване. Ако не може да бъде извършено прихващане, установените с разпореждането задължения ще подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). По своето правно естество прихващането по чл. 114, ал. 4 от КСО също се разглежда като способ за принудително изпълнение, тъй като само осигурителният орган има право с волеизявление за прихващане да удовлетвори вземането си. Длъжникът не може да компенсира с едностранно волеизявление свое публично задължение към ДОО с насрещното си частно вземане от ДОО. В разглеждания случай административният орган с оспорените актове е извършил прихващане на задължението на лицето с получавана от него пенсия. При липса на специални разпоредби в КСО относно прихващането в хипотезите по чл. 114, ал. 4 от КСО следва да се приложат по аналогия разпоредби, уреждащи подобни случаи. С чл. 213, ал. 1, точка 5 от ДОПК, към която изрично препраща чл. 114, ал. 4 от КСО, се допуска насочване на принудителното изпълнение на публични вземания върху цялото имущество на длъжника, с изключение на трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или стипендията - в размер до 250 лв. месечно. Разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс определя като несеквестируем доходът от трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е под минималната работна заплата. Подзаконовата разпоредба на чл. 85, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, която допуска от пенсиите в размер под минималната работна заплата да се правят удръжки от 1/6 за погасяване на задължение на пенсионера към ДОО, е в явно несъответствие с цитираните нормативни разпоредби от по-висок ранг. Съществуващите данни по делото сочат, че получаваната пенсия от Надежда Евгениевна Стоянова съгласно българското законодателство е в размер на 123.25 лв. месечно, т.е. в несеквестируемия размер съгласно чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Липсват данни относно размера на получаваната от лицето пенсия съгласно законодателството на Руската федерация. Принудителното изпълнение върху пенсия в размер под 250 лв. месечно, разпоредено на подзаконово нормативно основание, влиза в противоречие със законовата норма и е незаконосъобразно. Следва да се има предвид, че към настоящия момент административните актове за установяване на публично задължение на жалбоподателката за възстановяване на получени от ДОО парични обезщетения за безработица са отменени с решение № 120 от 9.07.2012 г. по адм. дело № 110/2012 г. на Административен съд - Хасково, оставено в сила с решение № 1113 от 23.01.2013 г. по адм. дело № 10642/2012 г. на Върховния административен съд, VI отд. Последващата липса на изискуемо и ликвидно публично вземане лишава от основание издадените по-късно актове за прихващане като способ за принудително изпълнение на вземането. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което оспорените актове бъдат отменени като незаконосъобразни. Основателно е искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер на 600.00 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,