Решение № 1326 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12190/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Околна среда (ОПОС) 2014 2020, подадена чрез главен експерт С. Трайков, срещу Решение 11207 от 31.10.2024 г. по адм. дело 1104/2024 г. на Административен съд Варна. С посоченото съдебно решение по жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите Варна (РИОСВ - Варна) е отменено Решение от 08.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014 2020 за отказ за верификация. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е определил основата за изчисление на процесните разходи, в резултат на което неправилно е определил техния размер. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира направените по делото разноски. Ответникът РИОСВ - Варна, чрез директора си оспорва касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е Решение от 08.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014 2020 за отказ за верификация на разходи в размер на 135 064,47 лв. по искане за окончателно плащане 2/12.04.2024 г. на РИОСВ Варна по ЗБФП ВG16М1ОР002-3.022-0001-С01. Административният орган е мотивирал отказа си с неспазване на изискването разходите да не надхвърлят праговете за съответната категория в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ - чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ в редакция ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г. Според съда спорът по делото е не по фактите, а по правото, като същият се състои в това коя е правилната основа, към която са приложими ограниченията по т. 14. 3 от Условията за кандидатстване. Според административния орган основата се определя от общия размер на реално извършените от бенефициера и верифицирани от УО разходи, които са на стойност 170 302,05 лв., а според жалбоподателя основата се определя от общите допустими разходи по проекта, които са в размер на 13 430 000,00 лв. В т. 14. 3 от Условията за кандидатстване е предвидено, че разходите за юридически услуги и разходите за независими пазарни оценки са до 3 % от общите допустими разходи по проекта, а разходите за други спомагателни дейности, вкл. уведомяване на заинтересованите страни са до 2 % от общите допустими разходи по проекта, т. е. в понятието допустими разходи се включват предвидените с проекта, а не верифицираните от УО след извършването им от бенефициера. Обсъждайки доводите на страните, съдът е преценил, че становището на жалбоподателя е правилно и жалбата срещу административния акт е основателна изцяло. Крайният извод на съда е, че административният акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби. Решението е валидно и допустимо, а също така и правилно като краен резултат. Административният орган е мотивирал отказа си с неспазване на изискването разходите да не надхвърлят праговете за съответната категория в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ - чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Правното основание за издаване на акта неправилно е посочено в редакция ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г. Съгласно § 70 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) до приключването на програмите за програмен период 2014 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. По делото не са налице доказателства, че към момента на издаване на административния акт ОПОС е приключена, поради което административният орган неправилно е основал акта си на новата т. 3 на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ (ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Правната квалификация на отказа по неприложим закон препятства проверката относно допустимостта на процесните разходи, поради което касационната инстанция не следва да обсъжда доводите на страните и мотивите на съда в тази насока. По изложените съображения обжалваното решение следва да се остави в сила. Тъй като при отмяната на административния акт се възстановява висящността на административното производство по подаденото искане окончателно плащане, а първоинстанционният съд е пропуснал да изпрати преписката на компетентния орган, изпращането на преписката на ръководителя на УО на ОПОС 2014 2020 следва да бъде постановено с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение