Решение № 14389 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 970/2018 г.

Решение № 14389 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 970/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Л. Аветисян, [гражданство], чрез пълномощника й адв. Ванев срещу Решение № 7387 от 06.12.2017 г., постановено по адм. дело № 6229/2017 г. от Административен съд С.-град. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез юрк. Илиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено процесното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Л. Аветисян, [гражданство], срещу Решение № 10366 от 25.05.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същото е съобразено с целта на закона. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства и са обосновани и законосъобразни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касаторката и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. В решението на първоинстанционния съд е обсъдил предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ в контекста на бежанската история, както и представената по делото справка № МД-938 от 27.07.2016 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, относно актуалната обстановка в Армения. Неоснователно е твърдението на касаторката, че е даден ход на делото в отсъствието на процесуалния й представител, въпреки посочена причина внезапно заболяване на адвоката. От протокола на проведеното на 25.09.2017 г. съдебно заседание е видно, че съдът не е дал ход на делото, предвид молбата на адв. Ванев с дата 19.09.2017 г. (л. 54), в която е формулирана молба за отлагане на делото поради внезапно заболяване на процесуалния представител на страната. Към молбата не са били представени писмени доказателства в подкрепа на твърдението, като адв. Ванев е поискал да му бъде дадена възможност по-късно да представи такива. Съдът изцяло се е съобразил с така изложената молба и е отложил заседанието, като в протокола е записано изрично, че при направената справка е установено, че защитникът е в болничен отпуск до 28.09.2017 г. (л. 57). При тази фактическа установеност настоящият състава намира, че съдът правилно е приложил процесуалната норма и не е допуснал нарушение на правото на защита на жалбоподателката. За следващото съдебно заседание на адв. Ванев е била изпратено съобщение, което той е получил лично на 23.10.2017 г., съгласно отбелязването на длъжностното лице (л. 59), но в откритото съдебно заседание, проведено на 06.11.2017 г., той не се е явил без да посочи уважителна причина за неявяването си. Неоснователно също така се твърди необоснованост на съдебния акт. Съдът е изследвал подробно бежанската история на жалбоподателката, доказателствата събрани в административното и съдебно прозиводство и въз основа на техния анализ и анализа на възраженията на страните е стигнал до извод, че административният орган правилно е приложил материалния закон като е приел отсъствие на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 8 и чл. 9 от специалния закон - ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай, видно от представените по делото доказателства, не е била установена заплаха, която да поражда у кандидатката основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ. В интервюто пред административния орган не се излагат данни, които да бъдат обоснован мотив за предоставяне на статут, като посочените такива могат да бъдат определени като криминални. Твърденията й за предполагаеми страхове са свързани с устно отправени й заплахи от предполагаемия убиец на вуйчо й, като същевременно не е потърсила помощ от полицията и държавните институции в държавата на произход, а е избягала от Армения. Съдът от първата инстанция е анализирал всяка вероятност кандидата за статут да е бил подложен на преследване или да е изпитвал страх от преследване по отношение на своята религия, националност, по политически причини или принадлежност към социална група, като изведените изводи напълно се споделят от настоящата инстанция. По тези съображения крайният извод на първостепенният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденката по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. В настоящият случай не се установява чужденката да е била принудена да напусне Армения поради това, че там е била изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касаторката поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от нея в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е била принудена да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. Спрямо нея не съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Настоящата инстанция следва да отбележи и това, че съгласно "пълзяща скала" посочена в т. 39 на Тълкувателното решение на съда в Люксембург, която е от съществено значение при оценяването на молба за субсидиарна закрила, в колкото по-голяма степен чужденката съумее да докаже, че е конкретно повлияна от фактори, имащи пряко отношение към личното й положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледното насилие за нея, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. От доказателствата по делото се установява, че тя не е лице, което може да търси субсидиарна закрила. Съгласно решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 на СЕС, за да бъде предоставена субсидиарна закрила на едно лице, на основание чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО (отм.); на Съвета на ЕС, респ. чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. Такова установяване по отношение на кандидатката за статут не е налично. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденката. Не се установява спрямо нея и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Армения тя би била изправена пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Съответно такива доказателства по делото не са представени. На следващо място, видно от текста на посоченото решение е, че съдът поставя като условие съществуващата опасност да е реална за лицето, търсещо закрила и следващото условие е въоръжените конфликти да се характеризират с безогледно насилие. Двете условия са взаимно свързани и наличието им е обусловено от конкретната бежанска история и установените за всеки един търсещ закрила индивидуални обстоятелства. В тази връзка от анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО (отм.); , дадено с решението по дело С-465/2007 г. на СЕО и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в Армения, съдържаща се в справка вх. № МД-938 от 27.07.2016 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, относно актуалното положение в Армения и справка с вх. № МД-373 от 16.05.2018 г., относно актуалното положение в Армения, от дирекция "Международна дейност" на ДАБ представена в настоящото производство – следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещата закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. Видно от справката положението в страната е благоприятно и обстановката е относително спокойна, поради което спрямо чужденката не е налице заплаха от безогледно насилие. В тази връзка, правилно е прието от решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чуждата гражданка. Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че посочените от кандидатката за статут причини за желанието й да получи закрила, не са сред основанията обосноваващи предоставяне на хуманитарен статут. При тези данни правилно е прието от решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чуждата гражданка. Във връзка с изложеното и въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на касаторката. Решението на Административен съд С.-град, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,