Решение № 952 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8421/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба от Алвар Файненшъл Сървисиз Лимитид, дружество, регистрирано в Гибралтар под номер 105224, със седалище и адрес в Гибралтар, ап. 851, Юропорт, подадена чрез процесуален представител адв. Е. Иванова, против Решение 9111/18.06.2024 г., постановено по адм. дело 4064/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Принудителни административни мерки, обективирани в протокол за извършена проверка ПР2406521/04.04.2024 г. на Дирекция Трудова мобилност София, при Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. Релевираните в касационната жалба възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, като процесния административен акт бъде прогласен за нищожен поради липса на компетентност за издаването му, алтернативно отменен като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на сторените съдебно деловодни разноски пред двете съдебни инстанции. Ответниците И. Юнгарева главен инспектор в Дирекция Трудова мобилност на ИА Главна инспекция по труда и П. Петков, старши инспектор в Дирекция Трудова мобилност на ИА Главна инспекция по труда, чрез процесуален представител юрк. Н. Котов, в писмено становище оспорват касационната жалба и аргументират теза, че решението на административния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и релевират възражение за прекомерност по повод искането на касационния жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд София-град са 45 бр. (четиридесет и пет броя) предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка ПР2406521 от 04.04.2024 г. на Дирекция Трудова мобилност към ИА Главна инспекция по труда. В периода от 13.02.2024 г. до 04.04.2024 г. инспектори към Дирекция Трудова мобилност извършват проверка по спазване на трудовото законодателство на Алвар Файненшъл Сървисиз Лимитид и констатират 45 бр. нарушения досежно служителите В. С. К., Н. А. П. и Л. В. Б., изразяващи се в неправилно начисление на основите трудови месечни възнаграждение на лицата с оглед Заповед 01.07.2022 г., издадена от работодателя, с която са увеличени основните трудови възнаграждения на служители в дружеството, вкл. и на посочените по горе. С оглед преустановяване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1, т.1, във връзка с т. 12 КТ, на дружеството Алвар Файненшъл Сървисиз Лимитид е преписано следното: от т. 1 до т. 20 работодателят да начисли на В. К. основна работна заплата за периода от м. юли 2022 г. до месец февруари 2024 г. в размер не по-малък от определения със Заповед 1 от 01.07.2022 г., който е размерът на основната работна заплата, съгласно чл. 128, т. 1 КТ.; от т. 21 до т. 40 работодателят да начисли на Н. П. основна работна заплата за периода от м. юли 2022 г. до месец февруари 2024 г. в размер не по-малък от определения със Заповед 1 от 01.07.2022 г., който е размерът на основната работна заплата, съгласно чл. 128, т. 1 КТ.; от т. 41 до т. 45 работодателят да начисли на Л. Б. основна работна заплата за периода от м. юли 2022 г. до месец ноември 2022 г. в размер не по-малък от определения със Заповед 1 от 01.07.2022 г., който е размерът на основната работна заплата, съгласно чл. 128, т. 1 КТ. При извършената служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, тричленният състав на Върховния административен съд намира първоинстанционното решение за валидно, но недопустимо. В хода на съдебното производство първоинстанционният съд, с ръкописно разпореждане от 24.04.2024 г. (л.6 гръб от делото), е конституирал като ответници по делото И. Юнгарева главен инспектор в Дирекция Трудова мобилност на ИА Главна инспекция по труда и П. Петков, старши инспектор в Дирекция Трудова мобилност на ИА Главна инспекция по труда, въпреки посочения от административния орган в списъка по чл. 152, ал.3 АПК, ответник - ИА Главна инспекция по труда. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. С новелата на чл. 154, ал. 1 АПК законодателят е вменил като процесуално задължение на съда служебното конституиране на страните по делото. Същото е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, поради което решение, постановено при липсата на задължителна страна и участие на ненадлежна такава, подлежи на обезсилване. Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, могат да прилагат следните принудителни административни мерки: да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал.1 т.12 КТ, контролните органи на инспекцията по труда са оправомощени да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. В разпоредбата на чл. 399, ал. 1 КТ е посочено, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" осъществява и специализирана контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение. По силата на чл. 7, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС 313 от 05.10.2022 г., Агенцията е организирана в обща и специализирана администрация, структурирана в Централно управление и 28 териториални дирекции "Инспекция по труда". Разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник определят дирекциите "Инспекция по труда" като териториални поделения към Главна дирекция "Инспектиране на труда", които осъществяват дейността си на територията на съответната област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник определя инспектора като контролен орган, който при установяване на нарушение на законодателството съгласно чл. 23 има право да прилага принудителни административни мерки, определени в нормативните актове, по които агенцията осъществява контролна дейност. В съответствие с легалната дефиниция на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. При анализа на нормативната разпоредба, се налага извода, че контролният орган не действа от свое име, като самостоятелен административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник, при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и в други нормативни актове, с които се възлага контрол на агенцията. В контекста на нормативното предписание, дори когато издават актове по чл. 404, ал. 1 или по чл. 405а КТ, инспекторите не действат като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, тъй като цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности на територията на съответната област е от компетентността на агенцията, съответно на териториални дирекции "Инспекция по труда", а не на инспекторите. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд, обективирана в следните решения : Решение 1778 от 15.02.2024 г. на ВАС по адм. д. 8089/2023 г., VI о.; Решение 3044 от 13.03.2024 г. на ВАС по адм. д. 9729/2023 г., VI о.; Решение 5652 от 9.05.2024 г. на ВАС по адм. д. 12063/2023 г., VI о.; Решение 2756 от 7.03.2024 г. на ВАС по адм. д. 9526/2023 г., VI о.; Решение 6953 от 6.06.2024 г. на ВАС по адм. д. 1031/2024 г., VI о.; Решение 13277 от 6.12.2024 г. на ВАС по адм. д. 3912/2024 г., VI о. Изложеното по-горе налага извода, че като надлежен ответник в първоинстанционното производство е следвало да бъде конституирана ИА "Главна инспекция по труда", а не служителите, осъществили фактически контролната дейност. Конституирайки с разпореждането си от 24.04.2024 г., като ответници по делото И. Юнгарева главен инспектор в Дирекция Трудова мобилност на ИА Главна инспекция по труда и П. Петков, старши инспектор в Дирекция Трудова мобилност на ИА Главна инспекция по труда, първоинстанционният съд е допуснал до участие в процеса ненадлежни по спора страни. Неправилното конституиране на ответника по оспорването е съществен порок, който има за последица недопустимост на съдебното решение, постановено с участието на ненадлежна страна - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Съгласно чл. 177, ал.1 АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Съдебно решение, постановено с участието на ненадлежна страна, не би могло да постигне търсената защита, тъй като не би обвързало със сила на пресъдено нещо правния субект, отговорен за твърдяното неправомерно засягане. Субективните предели на силата на пресъдено нещо очертават кръга на лицата, които не могат да оспорват, че съдебно потвърденото право съществува, нито да твърдят, че съдебно отреченото право не съществува, а са длъжни да съобразят своето поведение с установеното от съда правно положение. Провеждането на първоинстанционното съдебно производство и постановяването на съдебно решение без участието на надлежните страни по спорното правоотношение е довело до недопустимост на съдебното решение, което представлява касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 2 АПК. Оспореното недопустимо съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на Административен съд София град за провеждане на ново съдебно производство с участието на надлежния ответник - Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". В контекста на изложеното касационната жалба, в която се поддържа незаконосъобразност на решението, в случая е основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения. Отчитайки разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по въпроса с разноските по настоящото дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,