Решение № 504 от 16.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9504/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационен протест, подаден прокурор в Окръжна прокуратура Русе, против Решение 216/04.08.2023 г., постановено по административно дело 266/2022 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлен протест срещу Акт за узаконяване 22/18.11.2005 г. на Главния архитект на Община Русе с искане за обявяване на неговата нищожност. В касационния протест се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се възприетите от съда правни изводи по приложението на чл. 177, ал. 2 АПК, като се сочи, че актът за узаконяване е нищожен, като постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се обяви нищожността на оспорения акт. Ответните страни, Главен архитект на Община Русе и М. Маринов, не се явяват и не изразяват становище по подадения протест. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационния протест, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационният протест за процесуално допустим, като подаден в срок и от надлежна страна. Разгледан по същество, протестът е неоснователен. Първоинстанционното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Русе срещу Акт за узаконяване 22/18.11.2005 г. на Главния архитект на Община Русе, с искане за обявяване на неговата нищожност. С обжалваното решение, протестът е отхвърлен като неоснователен. Въз основа на приетите по делото доказателства, в това число единична и тройна съдебно-техническа и графологична експертизи, приети без възражения от страните, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил задълбочена проверка за валидност на оспорения акт. Приел е, че същият е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, както и при липса на драстични и съществени пороци по отношение на съответствието му с материалния закон. Правните изводи са обосновани и законосъобразни, поради което се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдебната практика и теорията споделят виждането, че е налице нищожност на административния акт, когато е издаден от некомпетентен орган. В конкретния случай, актът за узаконяване е издаден от компетентен орган - Главният архитект на Община Русе, изрично овластен за това съгласно разпоредбите на § 184, ал. 2 във връзка с чл. 148, ал. 2 ЗУТ. Спазена е изискуемата се от закона писмена форма и не са допуснати съществени нарушения на административното производство. Нарушенията на материалния закон, по принцип водят до унищожаемост на акта, освен когато изцяло е лишен от правно основание, така, че такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден. В процесния случай, не са установени толкова тежки нарушения, които да обуславят нищожност на акта за узаконяване. В оспореното решение, първоинстанционният съд е изследвал и проведената процедура по издаване на протестирания акт, като е приел, че същата е проведена в съответствие с разпоредбата на § 183 и § 184, ал. 2 от ПР към ЗИД ЗУТ, като се е позовал на ал. 3 на § 183, в която законодателят е посочил, че започнатите до влизането в сила на този закон производства по изследване на възможността за узаконяване, се довършват по досегашния ред, като за започнато производство се смята денят на подаване на писменото искане за узаконяване пред компетентния орган. В случая искането за започване на това производство е подадено на 15.11.2005 г., с което се иска узаконяване на част от жилищна сграда (ремонт и реконструкция), като е приложено и споразумение за съгласие на останалите съсобственици от 17.09.2005 г. и инвестиционен проект от м. 10. 2005 г. Обоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че към момента на издаване на административния акт не е действала разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, но е била приложима тази на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, предвиждаща, че незаконни строежи, започнати след 30.06.1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в шестмесечен срок от обнародването на този закон. Правилно съдът е приел, че дори да е допуснато нарушение на разпоредбите на § 184, ал. 2 и 3, то този порок, като съществен, би довел до унищожаемост поради неспазен процесуален ред и нарушение на материалния закон, но не и до неговата нищожност, тъй като е издаден на съществуващо правно основание и по реда на законово определена процедура. Неоснователно е възражението за нищожност на актът за узаконяване на основание чл. 177, ал. 2 АПК, която предвижда, че актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение са нищожни. Правилно съдът е отрекъл приложимостта на тази норма, тъй като не е налице противоречие на протестирания акт с влязло в сила съдебно решение. По административно дело 2060/2005 г. по описа на Върховния административен съд е постановено решение, потвърждаващо решение 275/29.12.2004 г. по административно дело 309/2004 г. на Окръжен съд - Русе, с което е отхвърлена жалба срещу Заповед от 02.03.2004 г. на директора на РДНСК-Русе, с която е отменен предходно издаден акт за узаконяване. Тоест не е решен спор за законосъобразност на издаден акт за узаконяване, тъй като предмет на спора в това производство е законосъобразността на друг акт, издаден от друг орган, а именно заповед на директора на РДНСК-Русе, като този съдебен акт е мотивиран с липсата на надлежно започната процедура, липса на изразена воля за отпочване на ново строителство и липсата на инвестиционен проект. Процесният акт за узаконяване 22/18.11.2005 г. е издаден след настъпването на нови и различни факти и след изпълнение на съответните правни действия, а именно наличие на искане, валидно съгласие на съсобствениците и наличие на инвестиционен проект. Освен това същият касае строеж, различен от строежът, предмет на предходния акт за узаконяване. Актът от 2003 г. е за строеж означен като Основен ремонт на част от жилищна сграда с два магазина на първия етаж, докато процесният акт е за строеж Основен ремонт и реконструкция с елементи на ново строителство на част от жилищна сграда със сутерен и два магазина на първи етаж, изградени в първоначалния и габарит. Следователно, предметният акт за узаконяване, като издаден по отношение на различен строеж и след настъпването на нови обстоятелства, не се явява е нищожен в хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК. Предвид изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Не се установиха съществени процесуални нарушения, въпреки обратните твърдения в касационната жалба, които освен това са лишени от конкретика. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С касационния протест се оспорва размера на присъдените от първата инстанция разноски, в която част същата представлява искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските по реда на чл. 248, ал.1 ГПК, което следва да бъде разгледано от първоинстанционния съдебен състав. По тези съображения протестът в тази му част следва да бъде оставен без разглеждане, производството по делото в тази част да бъде прекратено и изпратено на първоинстанционния съд за разглеждане на искането по реда на чл. 248 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,