Решение № 9899 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2512/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район Младост община Варна, чрез юрк. С. Стоева, против решение 1514/10.02.2025 г., постановено по адм. дело 2819/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен мълчалив отказ на органа да извърши исканата услуга по заявление рег. АУ100039МЛ от 07.10.2024г. - заверка на личните данни на свидетелите, описани в молба-декларация за обстоятелствена проверка по образец, подадена от И. И. И., и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в 7-дневен срок, съгласно указанията в мотивите. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че неправилно съдът е приел, че административният орган следва да завери молба-декларацията в частта за свидетелите. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответната страна И. И. И., чрез адв. Т. Патаринска, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско представителство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил мълчалив отказ на кмета на район Младост община Варна да извърши исканата услуга по заявление рег. АУ100039МЛ от 07.10.2024г. - заверка на личните данни на свидетелите, описани в молба-декларация за обстоятелствена проверка по образец, за имот, находящ се в гр. Варна, район Младост, в частта относно трима свидетели за извършване на обстоятелствена проверка, и преписката е изпратена на органа за произнасяне в 7-дневен срок при съобразяване със задължителни указания, дадени в мотивите на решението. Също така, органът е осъден да заплати на И. И. И. и сторените по делото разноски в размер на 610 лева. От фактическа страна по делото е установено, че производството пред административния орган е образувано по заявление/искане, подадено от И. И. И. до кмета на район Младост община Варна, за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението рег. АУ100039МЛ от 07.10.2024г., с което е поискал да бъде издадено удостоверение по молбадекларация за обстоятелствена проверка на имот, представляващ земя и сгради, находящи се в гр. Варна, район Младост, Западна промишлена зона, представляващи ПИ с идентификатор 10135.3514.290 и сгради с идентификатори 10135.3514.290.1 и 10135.3514.290.2, съгласно скици на ПИ 15-17641-09.01.2024г., скици на сгради 15-17644-09.01.2024г. и 15-17643-09.01.2024г. по КККР. Към искането са представени и съответните документи. От правна страна административният съд приел, че искането на И. И. И. е за извършване на административна услуга и е подадено и съобразно срокът за произнасяне на органа. Искането е подадено на 07.10.2024 г., а органът е следвало да се произнесе в седемдневен срок, като по делото няма данни на молителя да са давани указания по чл. 30 АПК. Жалбата от страна на И. И. И. е подадена на 15.11.2024 г., като е посочено, че същата е подадена в срок. Прието е, че именно кметът на район Младост община Варна е имал компетентността да завери молбата-декларация в частта относно свидетелите за обстоятелствената проверка, като е следвало да стори това с изричен акт. Посочено е, че кметът не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. Безспорно е установено, че И. И. И. е поискал извършване на административна услуга, а именно: заверка на молба декларация в частта за свидетелите, необходима му за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка при условията на чл. 587 ГПК. При установеното от фактическа страна и при анализ на производството по реда на чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс е изведен правилен и обоснован извод за незаконосъобразност на мълчаливия отказ. Правилно съдът е установил от фактическа страна фактите по делото с оглед на представените доказателства. В съответствие със закона е прието, че в производството по реда на чл. 587 ГПК административният орган - кметът на общината, следва да извърши заверката на молбата декларация, като се произнесе с изричен акт. Административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява в издаване на удостоверение относно обстоятелството актуван ли е имотът като общинска собственост. В искания документ административният орган вписва обстоятелствата, каквито е установил при извършената от него проверка и, които той счита за относими към собствеността на имота. Също така, от кмета се изисква, във връзка със същото охранително производство, да посочи лицата, указани от подателя на молба-декларацията като свидетели, които да се разпитат във връзка с целите на производството за обстоятелствената проверка. Безспорно е, че и по тази част от молбата кметът дължи произнасяне в законоустановения срок по АПК. С разпоредбата на чл. 587, ал. 2 ГПК се създава задължение за кмета на общината да посочи три лица, които да свидетелстват за целите на обстоятелствената проверка. Като не го е направил в установения срок и при наличие на предпоставките за извършването на това, административният орган е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е отменен. Правилно, също така, съдът е върнал преписката обратно, за произнасяне по същество, тъй като в случая не може да замести волята на административния орган. При произнасянето си кметът следва да изложи мотиви, които впоследствие съдът би могъл да провери за законосъобразност. За пълнота следва да се посочи, че административният орган не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. Но кметът разполага с право на преценка по отношение на лицата, които да бъдат разпитани в качеството им на свидетели в производството по чл. 578 ГПК. Разпоредбата на чл. 587, ал. 2 ГПК предоставя правомощие на кмета на общината, района или кметството, да посочи тримата свидетели, които да бъдат разпитани или да прецени налице ли е отношение на посочените от заявителя свидетели към описания в молбата имот. Тоест, кметът дължи горното като част от услугата по заверка на молбата-декларация и удостоверяване годността на посочените лица като свидетели при обстоятелствената проверка. Преценката на показанията им е вече от компетентността на съответния нотариус, пред който ще се извърши тя. Ако се приеме, че кметът е обвързан от указаните от заявителя свидетели, неговото правомощие по заверка на молбата-декларация в посочената част би се обезсмислило. В случай, че посочените от кмета свидетели не се явят пред нотариуса или че последният установи, че същите нямат или не биха могли да имат достатъчно впечатления относно владението върху процесния имот, няма пречка да се депозира ново искане пред кмета с посочване на нови свидетели. Разбира се, кметът не може да злоупотребява с посоченото правомощие, като произволно отказва да заверява данни на посочени от заявителите лица и посочва като свидетели лица, които нямат нищо общо със съответния имот. Контролът за законосъобразно осъществяване на разглежданите правомощия е административен. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство пред касационната инстанция, които са в размер на 400 лева, съгласно приложен по делото Договор за правна защита и съдействие от 15.11.2024 г., където е посочено, че договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение