Решение № 119 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10205/2008 г.

Решение № 119 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10205/2008 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по жалба на Митко Михайлов Илиев от гр. Търговище срещу решение № 47/7.07.2008 г., постановено по адм. д. № 68/2008 г. от Административен съд - Търговище, с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № 12/5.10.2007 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП)- Търговище. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно поради постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е потвърдил Заповед № 12/5.10.2007 г. на Директора на ДСП-Търговище, с която е оставено в сила Решение № РД-05/224 от 29.10.2007 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) гр. Търговище, с която е прекратена отпуснатата му месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП. Правилно въз основа на събраните по делото доказателства съдът е установил, че със заповед, издадена на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП, във връзка с чл. 28, ал. 1 от ППЗСП, Директорът на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Търговище, е отпуснал на жалбодателя месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП в размер на 36, 30 лв., считано от 1.01.2007 г. С оспорената заповед, Директорът на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Търговище е прекратил социалната помощ на правоимащия Митко Илиев, считано от 1.09.2007 г. Като мотиви е посочил, че лицето не отговаря на условията на чл. 9 от ППЗСП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 26, ал. 4, т. 1 от ППЗСП. Фактическо основание за издаването на заповедта е, че е прекратена регистрацията на лицето в дирекция "Бюро по труда" и не е представен доход от трудова дейност. Процесната заповед е подписана със запетая. В съдебното производство е представена заповед от ИД на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Търговище, издадена на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП, с която е упълномощен Началник отдел "Социално подпомагане" при Дирекция "Социално подпомагане" - Община Търговище - Валентина Михайлова Антонова да подписва заповеди, касаещи отпускането на социални помощи. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219 ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от лице с делегирана компетентност. По делото се съдържат данни, че Валентина Антонова, която се приема като лицето, издало акта, е била натоварена да издава заповеди за отпускане на социални помощи. Безспорно е, че в правомощията й съгласно представеното пълномощно е както издаването на заповеди за отпускане на социални помощи, така и да прекратява отпускането на същите, каквато е и процесната заповед. Ето защо съдът намира, че наведеният в жалбата довод, че съдът не е извършил проверка за наличие на компетентност на издателя на акта е неоснователен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение