Решение № 294 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10660/2012 г.

Решение № 294 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10660/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на "Девня трейд" ЕООД, гр. Варна, представлявано от Светлин Савов срещу решение № 1556 от 15.06.2012 г. на Административен съд Варна, 9 състав по адм. дело № 671/12 г., с което се отхвърля жалбата им срещу решение № 3 от 19.1.2012 г. на директора на РУ "СО" Варна оставящо в сила разпореждане № 183 от 5.12.2012 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО на РУ"СО" Варна. С последното настъпилата на 17.8.2011 г. злополука с лицето Боян Йорданов Иванов е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закона, поради което се иска отмяната му. Свежда се до необоснован извод при анализ на доказателствата по делото относно фактите от съществено значение за решаване на спора. Ответникът - директорът на РУ "СО" Варна не взема становище по така подадената касационна жалба. Ответниците - Йордан Иванов Игнатов и Мариела Михайлова Игнатова не се представляват и не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като сочените в нея нарушения в смисъл на касационни основания не се установяват. Съдът при постановяване на решението си е обсъдил доказателствата и е извел правилен извод, че злополуката е такава по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна в производството и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е било образувано по жалба на касатора срещу решение на директора на РУ "СО" гр. Варна, оставящо в сила разпореждане № 183 от 5.12.2012 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО на РУ "СО" Варна. С него настъпилата на 17.8.2011 г. злополука с лицето Боян Йорданов Иванов е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му и се свеждат до погрешни заключения на административния орган като наред с това не са обсъдени и анализирани всички обстоятелства от значение за решаване на въпроса по същество. Съдът, за да постанови решението, е разгледал по същество жалбата и я е отхвърлил като от фактическа страна е установил, че пострадалото лице е работило по трудов договор с жалбоподателя. Установено е времето, мястото и механизма на причиняване на смъртта. Спорни са били въпросите във връзка с определяне на злополуката като трудова, имало ли е нарушение от страна на пострадалия, на установени от работодателя задължителни предписания и схема за придвижване и начина на изпълнение на трудовите задължения. Съдът е приел за установено, че пострадалия е напуснал работното си място по причина физиологични нужди и при преминаване през железопътна линия е бил блъснат от преминаващ влак - причина за смъртта му. Анализът на доказателствата по делото е довел до извода на съда, че работниците, включително и пострадалия, не са били надлежно инструктирани по схема за безопасно преминаване до мястото им за преобличане, хранене и задоволяване на физиологични нужди. Заповедта, приложена като доказателство на лист 105 от делото е приета за недостатъчна да установи тези факти, тъй като тя не е с приложение схема към нея за придвижване на работниците, а за провежданите инструктажи не е ясно съдържанието им. Грешката в месеца на заповедта съдът е приел като доказателство за действие по създаването й след настъпване на инцидента. Фактическите констатации съдът съпоставил с нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО и извел правен извод, че настъпилата злополука е трудова. Така постановеното решение е правилно. Според чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод извършваната работа. Както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. По делото е установено, че пострадалият е изпълнявал трудовите си задължения по време на които е възникнала физиологична нужда, задоволяването на която не може да бъде обвързано с конкретни климатични особености до степен, че тя да не бъде задоволена в конкретния момент или задоволяването да бъде изключено. Установено е също така, че снабдяването на работниците, включително с пострадалия, с вода на работното им място, не е било осъществявано ли не е било осъществявано ритмично, поради което не може да се приеме, че задоволяването на тази нужда е своеволно действие на пострадалия без основателни физиологични причини. Предвид горното съдът правилно е приел, че възникналата нужда и по-конкретно задоволяването й е наложил отклонение на пострадалия от работното му място, без това да е свързано с виновно нарушение на трудовата дисциплина да не се отклонява от конкретното си работно място без разрешение. На следващо място, поведението на пострадалия във връзка с пресичането на железопътна линия не може да бъде характеризирано като нарушение на правила и норми, въведени от работодателя. От една страна такива правила и норми, свързани със схема за безопасно придвижване на работниците не се установява по делото да са въведени и свеждани регулярно до знанието им. От друга страна, не може да се установи съдържанието на провежданите инструктажи. Предвид изложеното е неоснователно възражението в касационната жалба за необоснованост на съдебния акт. Съществуването на различни възможности на придвижване на работниците, включително и безопасни такива, не може да се оценява като факт, достатъчен за касатора да го освободи от задължението за установяване на здравословни и безопасни условия на труд и инструктиране на работниците във връзка с тях. Неоснователни са възраженията и във връзка с анализа на климатичната обстановка към момента на причиняване на увреждането. Както се посочи, физиологичните нужди на работника не могат да се преценяват в пряка причинна връзка с каквито и да било климатични условия. Неоснователни са и възраженията, че фактическите констатации на съда противоречат на фактически състав за същата злополука на друг съд в друго производство. Производството по издаване на наказателно постановление по отношение на Андрей Андреев Александров е за други факти и обстоятелства и тяхната оценка, неотносими към предмета на доказване в настоящото административно производство. Предвид изложеното решението не страда от пороци, съставящи касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение