Решение № 13 от 27.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4801/2018 г.

Решение № 13 от 27.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4801/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 251 ГПК и чл. 250 ГПК.

Производството по гр. д. № 4801 от 2018 г. на ВКС, ГК, първо г. о. е образувано по касационна жалба на Б. Й. Ф. и К. С. Ф. срещу решение № 1806 от 12.07.2018 г. по в. гр. д. № 2413 от 2018 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, X. състав, с което е потвърдено решение № 675 от 31.01.2018 г. по гр. д. № 11270 от 2016 г. на Софийския градски съд, ГО, I-14 състав за уважаване на предявения от С. Г. Г. и Т. Г. Г. срещу Б. Й. Ф. и К. С. Ф. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за следния имот: апартамент №...., находящ се в [населено място], район "Т. ", [жк], [улица], [жилищен адрес] със застроена площ от 129,25 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня-клозет, мокро помещение, предверие, коридори и три балкона, заедно с мазе №..... със застроена площ от 6,60 кв.м., 6,280 % ид. ч. от общите части на сградата и 0,682 % ид. ч. от правото на строеж върху УПИ с площ от 8 500 кв.м., съставляващо парцел..... от кв...... по плана на [населено място], м. "К. село- плавателен канал", а съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри- самостоятелен обект в сграда №..... с идентификатор...., на основание придобивна давност, изтекла в периода от м. 12.1995 г. до м. 12.2005 г.

С решение № 180 от 19.12.2019 г. настоящият състав на ВКС, ГК, първо г. о. е отменил решение № 1806 от 12.07.2018 г. по в. гр. д. № 2413 от 2018 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, X. състав и вместо нето е постановил ново решение за отхвърляне на предявения от С. Г. Г. и Т. Г. Г. срещу Б. Й. Ф. и К. С. Ф. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за процесния имот, предявен на основание придобивна давност, изтекла в периода от м. 12.1995 г. до м. 12.2005 г., а е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд в частта му по предявения от С. Г. Г. и Т. Г. Г. срещу Б. Й. Ф. и К. С. Ф. евентуален иск за заплащане на сумата 70 000 лв.

С молба вх. № 11137 от 23.12.2019 г. ответниците по касационната жалба С. Г. Г. и Т. Г. Г. са поискали ВКС да тълкува решението си относно това дали постановеното решение се ползва със сила на пресъдено нещо само за посочения в диспозитива на решението период на владение /от м. 12.1995 г. до м. 12.2005 г. / и относно това защо ВКС е отказал да разгледа възраженията на ищците за упражнено от тях владение през периодите от м. 12.2005 г. до 11.09.2009 г. и от 11.09.2009 г. до 14.06.2018 г. Считат, че от решението на ВКС не може да се извлече по категоричен начин волята на съда по поставените по-горе въпроси.

Евентуално претендират за допълване на решението на ВКС в горепосочения смисъл- за признаването им за собственици на процесния апартамент на основание давностно владение, осъществявано през периода след м. 12. 2005 г. до 14.06.2018 г.

В писмен отговор от 23.01.2020 г. ответниците по тази молба и касатори по делото Б. Й. Ф. и К. С. Ф. оспорват както искането за тълкуване на решението на ВКС, така и за неговото допълване. Претендират за направените по делото разноски.

Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия приема следното:

1. По молбата за тълкуване на решението на ВКС: Тази молба е допустима, тъй като е подадена от легитимирани лица /ответници по касационната жалба/ и преди изтичане на посочения в чл. 251, ал. 2 ГПК краен срок- преди изпълнението на решението.

Разгледана по същество, тази молба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение поради следното: Не е налице неяснота в постановеното решение по отношение на това по какъв иск, между кои страни и на какво основание се е произнесъл ВКС. Както в мотивите на решението, така и в неговия диспозитив ясно е посочено, че се отхвърля предявения от С. Г. Г. и Т. Г. Г. срещу Б. Й. Ф. и К. С. Ф. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване право на собственост върху процесния имот на основание придобивна давност, изтекла в периода от м. 12.1995 г. до м. 12.2005 г. Нещо повече, на стр. 5, абзац 3 от решението на ВКС ясно е посочено, че не е предмет на делото въпроса дали ищците са придобили правото на собственост на процесния апартамент на основание давностно владение, осъществявано в периода след м. 12.2005 г., поради което и съставът на ВКС не се произнася по този въпрос.

2. По евентуалната молба за допълване на решението на ВКС: Тази молба също е допустима, тъй като е подадена от легитимирани лица /ответници по касационната жалба/ и преди изтичане на предвидения в чл. 250 ГПК едномесечен срок от влизане в сила на решението на ВКС: решението на ВКС е влязло в сила от датата на постановяването му на 19.12.2019 г., а молбата за допълване е подадена на 23.12.2019 г.

Разгледана по същество, тази молба също е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение поради следното: Не е налице пропуск на ВКС да се произнесе по част от заявеното от ищците искане. С исковата молба са предявени два иска: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото на собственост на ищците върху процесния имот, придобито на основание давностно владение, осъществявано в периода от м. 12.1995 г. до м. 12.2005 г. и евентуален иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищците извършените от тях подобрения в процесния апартамент в размер на 70 000 лв. В решението си от 19.12.2019 г. настоящият състав на ВКС, ГК, първо г. о. се е произнесъл и по двата предявени иска.

Позоваването на собственост на основание давностно владение, осъществявано в друг, последващ посочения в исковата молба период от време, представлява предявяване на нов иск за собственост, какъвто не е бил предявен от ищците в рамките на първоначално заведеното дело и не е бил приет за разглеждане от съда заедно с първоначалния иск нито по реда на изменението на иска по чл. 214 ГПК, нито по реда на последващо съединяване на искове. Поради това не е бил предмет на делото и съдът не е дължал произнасяне по въпроса дали ищците са собственици на процесния имот на основание давностно владение, осъществявано в периода след м. 12.2005 г. до 14.06.2018 г. Ето защо, непроизнасянето на ВКС относно това дали ищците са придобили правото на собственост върху имота на основание давностно владение, осъществявано в периода след м. 12.2005 г. до 14.06.2018 г., не представлява непълнота на постановеното от ВКС решение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК молителите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по молбата направените от тях разноски за адвокатска защита по подадената молба за тълкуване и допълване на решението в размер на 200 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение