Решение № 201 от 5.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 191/2010 г.

Решение № 201 от 5.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 191/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения Д. Ш. М. за възобновяване на внохд № 17/2010 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, отменяване на постановеното решение № 29 от 23.02.2010г, и потвърдената с него присъда № 77/09.11.2009 г. по нохд № 782/2009г на Ловешкия районен съд и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се поддържа, че съдебните актове са постановени в нарушение на закона, тъй като инкриминираното деяние не съдържало признаците на състава по чл. 343в, ал. 2 НК. След осъждането му от Тутраканския районен съд/Р № 138/20.08.2008 г./, той не бил наказван по административен ред. Прави се искане решението да се отмени и осъденият оправдае по повдигнатото обвинение. Алтернативно-делото да се върне за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, тъй като подсъдимият не е имал свидетелство за управление на МПС и е бил наказван с наказателно постановление по административен ред. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Ловешкият районен съд е признал подсъдимия Д. Ш. М. за ВИНОВЕН в това, че на 24.11.2008 г. около 13.45часа в гр. Л., обл. Ловеч, по бул. "Никола Петков" с посока на движение гр. Л., управлявал лек автомобил марка "Форд Екскорт" с ДК № В*, собственост на Н. Д. Петрова от гр. В., без съответно свидетелство за, управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, с наказателно постановление № 414/05.03.2008 г. на Началника на РУ на МВР - гр. Кубрат, влязло в сила на 02.06.2008 г., поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Искането е процесуално допустимо, направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. По същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Потвърждавайки осъдителната присъда срещу подсъдимия, въззивният съд не е допуснал нарушение на закона. Обвинението срещу подсъдимия е доказано в съответствие с изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК. Това така, тъй като по несъмнен начин е установено, че на инкриминираната дата, след извършена проверка, М. е управлявал посочения лек автомобил без свидетелство за управление на МПС. При направената справка е установено също така, че той изобщо няма издадено свидетелство за управление на МПС и е неправоспособен водач по смисъла на закона. Освен това, по делото са събрани доказателства, че спрямо подс. М. е издадено Нак. постановление № 414/05.03.2008 г. на Началник на сектор РУ на МВР-гр. Кубрат/л. 11 от дос. пр./ за това, че е управлявал лек автомобил без да притежава свидетелство за управление на МПС. Доводът, че деянието е несъставомерно е несъстоятелен. Посоченото наказателно постановление е влязло в законна сила на 02.06.2008 г. а деянието по настоящето дело е извършено на 24.11.2008 г., следователно в едногодишния срок от наказването на М. по административен ред. Изложеното обстоятелство обуславя и съставомерност на деянието по възведената правна квалификация. Правилно е прието, че всички признаци на деянието както от обективна, така и от субективна страна са осъществени от подсъдимия, което обуславя и наказателната му отговорност по това обвинение. Както първоинстанционния съд, така и въззивния подробно са обсъдили възражението на подсъдимия чрез защитата му относно предишно осъждане. Разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 НК изисква от обективна страна деецът да е управлявал МПС в едногодишен срок от наложеното административно наказание за това нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП - управление на МПС без свидетелство за управление. Осъждането на подсъдимия, посочено в искането и отразено в справката за съдимост /л. 24 от дос. пр./ е за нарушение извършено на 24.04.2008 г. т. е. за друго нарушение извършено след инкриминираното по настоящето дело, което е било предмет на разглеждане по нахд № 138/2008 г. на РС - Тутракан. Като е потвърдил присъдата, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. В този смисъл липсва основание по за възобновяване на делото и отменяване на постановените решение и присъда. По изложените съображения тъй като при постановяване на съдебните актове не е допуснато съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК нарушение, искането следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви Върховният касационен съд, трето наказателно отделение