Решение № 168 от 19.3.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002100605/2024 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ц. З., чрез адв. Т., против въззивно решение № 608/16.11.2023 г. на Окръжен съд – Благоевград, постановено по гр.д. № 627/2023 г. С последното е частично отменено и частично потвърдено решение № 77/19.04.2023 г. на Районен съд – Разлог, постановено по гр.д. № 1512/2021 г. и като краен резултат Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на И. Ц. З. сумата от 2000 лева от общо претендирани 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение по ДП № *** г. по описа на РУ Банско, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 06.12.2021 г. – датата на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Отхвърлени са претенциите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния претендиран размер и за присъждане на законна лихва върху главницата от 16.08.2018 г. до 05.12.2021 г. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в отхвърлителните части поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска се отмяната му и постановяване на ново решение за уважаване на предявената претенция за обезщетяване на неимуществени вреди в пълния размер, както и за присъждане на законна лихва, считано от 16.08.2018 г. В открито съдебно заседание не се явява касаторът или негов представител. Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България не е подала писмен отговор на касационната жалба. В открито съдебно заседание, чрез своя представител прокурор А. заявява становище, че е основателна претенцията за законна лихва върху размера на обезщетението, считано от 06.12.20018 г. С определение № 5038 от 05.11.2024 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2000лв. до пълния претендиран размер не е допуснато до касационно обжалване. Със същото определение само в частта, с която e отхвърлена претенцията за законна лихва върху главницата за периода от 16.08.2018 г. до 05.12.2021 г., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно началния момент, от който следва да се присъди законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и кой е началният момент на погасителната давност за проверка за съответствие на решението на въззивния съд с приетото в т. 4 на Тълкувателно решение № 3/2004 г. от 22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. По поставения въпрос в т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. от 22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи при прекратяване на наказателно производство възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата. Това разрешение е възприето, съобразявайки принципа, че ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица, като за неуредените в закона случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното въззивно решение в допуснатата до касационно обжалване част, по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за установени следните факти: по образувано досъдебно производство № *** г. по описа на РУ Банско за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК И. Ц. З. е задържан за срок от 72 часа, привлечен е като обвиняем и с определение от 27.03.2017г., постановено по ч.н.д. № *** г. на ОС Благоевград, спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение от 04.04.2017 г. на САС, определението на ОС Благоевград е било отменено, като е постановено З. да бъде освободен незабавно. С постановление от 16.08.2018 г. на ОП Благоевград наказателното производство е прекратено, като постановлението за прекратяване е връчено на З. и от данните по делото се установява, че същото е влязло в сила на 12.10.2018 г. При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел за доказано основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, представлявана от Прокуратурата на Република България. За определяне на справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД съдът е обсъдил събраните гласни доказателства, които установяват негативните последици върху психиката на З. от незаконното обвинение, които не надхвърлят обичайните нравствени и психически терзания на личността, накърнената чест, достойнство в подобни случаи, чистото му съдебно минало, а също и тежестта на престъплението, продължителността на наказателното преследване – около година и половина, и интензитета на наказателното производство – задържането му за тринадесет денонощия в досъдебното производство. Като е съобразил посочените критерии и отчитайки материално-икономическите условия в страната (стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите към момента на увреждането), въззивният съд е определил сумата от 2000лв. за справедливо обезщетение и е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която този иск е уважен за същия размер. По отношение на възражението за погасяване по давност на претенцията за законна лихва върху обезщетението въззивният съд е приел, че моментът, от който започва да тече погасителната давност за обезщетения за вреди по ЗОДОВ в случаите, когато наказателното производство е прекратено, е влизането в сила на прокурорския акт. Посочил е, че от събраните по делото доказателства се установява, че постановлението за прекратяване е връчено на ищеца, като същото е влязло в сила на 12.10.2018 г. Също така е посочил, че вземанията за лихва съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД се погасяват с тригодишна давност и е приел, че следва да се присъди законна лихва върху главницата- обезщетението за неимуществени вреди от исковата молба- 06.12.2021 г., а не от 16.08.2018 г., както е поискано. Отменил е първоинстанционното решение в частта, с която е присъдена законната лихва за периода от 16.08.2018 г. до 05.12.2021 г., като е отхвърлил искането за този период. По основателността на касационната жалба: Настоящият състав с оглед на дадения отговор на поставения правен въпрос намира касационната жалба за частично основателна. Правилно въззивният съд е посочил, че вземанията за лихва съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД се погасяват с тригодишна давност. Искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е предявен на 06.12.2021 г., от който момент давността е прекъсната. Въпреки това при заявената в исковата молба претенция за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение от датата на прекратяване на наказателното производство / според ищеца – 16.08.2018 г./, неправилно съдът е приел, че законната лихва се дължи само за периода след подаване на исковата молба - 06.12.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, като не е съобразил, че срокът по чл. 111, б. „в“ ЗЗД се изчислява към датата на предявяване на иска. Следователно, доколкото давностният срок е тригодишен и вземането за лихва възниква ден за ден, погасени по давност са лихвите, които са извън тригодишния период преди датата на исковата молба, т.е. преди 06.12.2018 г. С оглед на изложеното, при съобразяване на датата на предявяване на иска- 06.12.2021 г., както и началния момент на възникване на вземането за законна лихва- в случая 12.10.2018 г., по направеното възражение за изтекла давност, следва да се приеме, че в частта за периода от 16.08.2018 до 12.10.2018 г. предявената претенция е неоснователна, а за периода от 12.10.2018 г. до 05.12.2018 г. дължимите лихви са погасени по давност. Следователно, в случая по предявения иск следва да се приеме, че законна лихва не се дължи за периода от 16.08.2018 г. до 05.12.2018 г., но такава е дължима за периода от три години от 06.12.2018 г. до датата на исковата молба - 06.12.2021 г. Поради което въззивното решение в тази обжалвана част като неправилно следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се уважи претенцията за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 06.12.20018 г. до 05.12.2021 г. и след като е присъдена с въззивното решение, считано от 06.12.2021 г. до окончателното заплащане на главницата. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,