Решение № 8791 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6308/2016 г.

Решение № 8791 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6308/2016 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Е. И." ЕАД, гр. С. срещу решение № 2346/11.04.2016 г., постановено по адм. д. № 5121/2014 г., по описа на Административен съд С.- град /АССГ/, 6-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 2031209513 от 30.04.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С.- град, в частта, потвърдена с Решение № 607/07.04.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП. Спорни са установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 10.2009 г., м. 06.2012 г. и м. 09.2012 г., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 23469, 95 лв. по три фактури, издадени от доставчика "Лонг ман холдинг" АД, а именно фактури № 1/30.10.2009 г., № 25/29.06.2012 г. и № 26/29.09.2012 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че фактическата обстановка е изяснена, но не е възприета правилно от АССГ, както и че правните изводи не съответстват на фактите и доказателствата по делото. Изтъква, че АССГ не коментира експертното заключение, не изяснява характера на процесните доставки, не обсъжда начисляването и внасянето на ДДС в бюджета, игнорира представените в хода на ревизията доказателства, не обсъжда доводите на жалбоподателя, не изяснява служебно фактите и обстоятелствата от значение за спора . Касаторът счита, че решението противоречие на тълкувателната практика на ВАС относно задължителните реквизити на фактурите. Поддържа, че за реалността на доставките са представени достатъчно доказателства и че крайният извод за липса на право на приспадане на данъчен кредит противоречи на материалния закон. По тези съображения иска отмяна на решението и на РА. Претендира разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, гр. С. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на спорните доставки по фактури № 1/30.10.2009 г., № 25/29.06.2012 г. и № 26/29.09.2012 г. е съответно възнаграждение по чл. 5, т. 2, съгласно договор от 09.06.2009 г., възнаграждение по чл. 5, т. 2, съгласно договор от 09.06.2009 г. и анекс от 02.11.2009 г. и възнаграждение по чл. 5, т. 2, съгласно договор от 09.06.2009 г. и анекс от 02.11.2009 г. за поземлен имот 18160.24.72 и обслужващ път. Цитираните имоти, част от проект за ВЕП Г. са придобити от "Е. И." ЕАД с НА № 5, т. I, рег. № 75, дело № 4 от 01.04.2009 г., като продавач е трето лице. Към фактурите са представени отчети, подписани за доставчика, без дата, съдържащи изброяване на дейностите, извършени във връзка с фактурите, без посочени дати. Липсват доказателства за извършване на описаните в отчетите дейности, които касаят анализ на документи, издадени от различни държавни органи и частни лица, провеждане на консултации с нотариус и др. Относно фактура № 25/29.06.2012 г. е представена обяснителна записка, съгласно която основанието за издаване на фактурата е извършена работа от "Лонг ман холдинг" АД в полза на "Енерджи инвест" ЕАД по преценка техническа целесъобразност на съответния придобиван имот за нуждите на ВЕП "Г.", проверка на всички издадени съгласувателни документи за имота, както и подготовка на необходимата правна документация и правно обслужване на сделката по покупко-продажба на имота. Посочено е, че съгласно устна договорка фактурирането на услугите за всеки имот, описан в НА № 5, т. I, рег. № 75, дело № 4 от 01.04.2009 г. ще става на етапи, в зависимост от цялостното развитие на проекта. Предмет на договора от 09.06.2009 г. с четири анекса към него е консултиране, техническо проектиране и инвестиционно планиране на вятърен парк "Г.-42" във връзка с реализирането на проект на "Енерджи инвест" ЕАД за вятърен парк в землището на с. Г., обл. Д.. Изплащането на възнаграждението е на траншове при определени срокове и условия, съгласно чл. 5; в т. 2, която се сочи във фактурите, е уговорено изплащане на 40% от стойността по чл. 4 или общо 252 000 евро, изплащани пропорционално за всеки прехвърлен в собственост на възложителя имот по договора, цитиран в чл. 2, т. 1, в четиринадесетдневен срок след вписването на промяната на собствеността на имота. За имотите, цитирани в чл. 2, т. 4, които към момента на подписване на договора са вече прехвърлени в собственост на възложителя, пропорционалното плащане е предвидено да се извърши съгласно т. 1. В хода на ревизията е счетено, че данъчното събитие е настъпило с издаване на НА № 5, т. I, рег. № 75, дело № 4 от 01.04.2009 г., поради което фактурите не са издадени в срок. Прието е, че липсват доказателства за извършено плащане и че липсват реални доставки, поради което е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 24 069,95 лв. В решението си ответникът изтъква допълнително, че доставчикът не е бил регистриран по реда на ЗДДС към 01.04.2009 г., поради което не е изпълнен чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда, е установено, че фактурите са надлежно осчетоводени при доставчика и получателя; плащане няма; ДДС е начислен и внесен. При така установената фактическа обстановка, АССГ приема, че липсват данъчни събития, които да кореспондират с датите на процесните фактури, както и че във фактурите няма описание на вида на услугите и дата на данъчното събитие. Съдът е отчел и липсата на доказателства за приемане на резултатите от услугите, и нарушението на изискването на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Споделил е изводите на органите по приходите, че фактурите не документират данъчно събитие, съгласно разпоредбите на ЗДДС, което да е настъпило на дата, съответна на посочената в тях и поради това не могат да предпоставят право на данъчен кредит за получателя им. По тези съображения АССГ е отхвърлил изцяло жалба срещу РА Така постановеното решение е неправилно. Налице са посочените касационни основания. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което фактическата обстановка е останала неизяснена. Подробните доводи на жалбоподателя в жалбата до първоинстанционния съд не са обсъдени, нито по отношение на твърдяните от него факти, нито по отношение на приложението на материалния закон. При разглеждане на спора първоинстанционният съд е дал бланкетни указания по доказателствената тежест, като реално на ревизираното лице не са дадени никакви конкретни указания относно доказване датата на данъчното събитие, както и че такова е настъпило. Не са дадени и указания за доказване реалността на спорните доставки. По този начин е допуснато нарушение на чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК, като е нарушен и основен принцип в процеса - този на служебното начало. Това нарушение е пречка съдът да приеме за недоказани обстоятелства, относно които не е указал на страната, че следва да докаже. Съдът не е обсъдил намиращи се в кориците на делото доказателства от съществено значение за спора. Към договора от 09.06.2009 г. са представени множество анекси и търговска кореспонденция, които не са обсъдени, а същите е възможно да са от естество да се отразят на настъпването на данъчните събития и техните дати. Към фактурите се представени подробни отчети на извършените дейности, като тяхното осъществяване не е изследвано. Съдът се е съсредоточил върху предмета на стопанската операция, описан във фактурите, без да съобрази подробните отчети, които представляват описи на конкретните извършени дейности. Предвид допуснатите процесуални нарушения, поради неизясняване на спора от фактическа страна и липса на мотиви по въпроси от съществено значение за спора, за касационната инстанция е невъзможно да извърши проверка за спазване на материалния закон в посочената част на решението. Ето защо и на основание чл. 209, т. 3 АПК и чл. 222, ал. 2 АПК в тази част оспореното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на Административен съд С.- град, който да даде надлежни указания по доказателствената тежест, включително за настъпването на данъчните събития и реалността на доставките, като при необходимост следва да бъде назначена и експертиза за изследване обектите на място и проверка на извършените дейности във вързка с въвеждането на енергийния парк в експлоатация, да обсъди по отделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал всички събрани доказателства и при спазване на съдопоризводствените правила да формира обосновани фактически изводи, да обсъди всички доводи на ревизираното лице, изложени в първоинстанционната жалба и съответно да приложи материалния закон, като изложи подробни мотиви и при активно спазване на служебното начало. По изложените съображения, решението на Административен съд - С.-град следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане на друг състав. При това първоинстанционният съд следва да се произнесе относно разноските, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,