Решение № 2670 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12592/2011 г.

Решение № 2670 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12592/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Денка Николова Костова от гр. Бургас срещу решение № 1164 от 15.08.2011 г. постановено по адм. д. № 600/2011 г. на Административен съд Бургас с доводи за неправилност. Иска се отменяване на решението и уважаване на жалбата срещу заповед № РД-19-11/28.02.2011 г. на областния управител с административен център Бургас за признато право на обезщетение по Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица/ЗПГРРЛ/. Ответникът - областен управител на област Бургас не изпраща представител. В депозирано писмено становище от процесуалният му представител, юрк. Н. Атанасова, се излагат съображения за неоснователност на касационната жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Не е спорна установената по делото фактическа обстановка. Със заповед № РД-19-11/28.02.2011 г. областният управител на Бургаска област е признал право на обезщетение по ЗПГРРЛ на Денка Костова в размер на 253 лв., представляващи разликата между полагащото се обезщетение за целия период на изтърпяната от наследодателя й Никола Тодоров Костов незаконна репресия по политически причини "въдворяване в трудововъзпитателно общежитие - Белене" за срок от 41 месеца и 8 дни и максимално допустимото обезщетение за период от 36 месеца. Административният орган е приел, че молителката има право на доплащане до пълния срок на въдворяване съгласно ПЗР на ЗИДЗПГРРЛ/обн. в ДВ, бр. 103/2009 г. в сила от 01.01.2010 г./ тъй като с Решение № 329/12.07.1995 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - Бургас /РКПГР/ й е признато право на обезщетяване по стария ред, за максималния срок от 36 месеца, съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. С обжалваното решение Административен съд Бургас е приел, че заповедта е законосъобразна защото жалбоподателката е получела обезщетение по стария ред и има право само на допълнително обезщетяване за срока над 36 месеца до пълния срок на изтърпяната репресия от 41 месеца и 8 дни. Приел, че твърденията за неполучаване на сумите по признатото с решение, № 329/12.07.1995 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация-Бургас, са недоказани и отхвърлил жалбата. Пред касационната инстанция касаторката поддържа същия довод за неполучаване на сумите по признатото право за обезщетяване с решение № 329/1995 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - Бургас. Не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението. Настоящият състав на Върховния административен съд, намира касационната жалба за неоснователна. Правилно Административният съд не е кредитирал декларацията на Костова, че не е обезщетена по надлежния ред защото същата не е датирана. След като декларацията не носи дата на съставяне съдът е бил препятстван да прецени към кой момент е достоверен удостоверения в нея отрицателен юридически факт относно получаването/неполучаването на обезщетение по ЗПГРРЛ. Обоснован на доказателствата по делото е решаващият извод на съда, че молителката не е правоимаща по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗПГРРЛ в редакцията, обн. в ДВ, бр. 62/2010 г. за обезщетяване на първите 36 месеца от изтърпяната репресия, тъй като това право е вече упражнено и признато с решение № 329/1995 г. на РКПГР - Бургас. С ПЗР на ЗИДЗПГРРЛ /обн. ДВ, бр. 103/2009 г., в сила от 01.01.2010 г./ е дадена възможност на лицата, които не са заявили претенциите си до 29.06.1996 г. да сторят това в срока по § 11, а не повторно да реализират правото си на еднократно обезщетяване. В този смисъл е и императивната норма на чл. 6 от ЗПГРРЛ /обн. ДВ, бр. 26/2008 г./ която въвежда изрична забрана да се изплаща обезщетение на лица, които са получили еднократно обезщетение по стария ред. Правилно обезщетението е изчислено по сега действащите разпоредби на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Съгласно § 12 от ПЗР на Наредбата, при преизчисляване на дължимото обезщетение, за пълния размер на претърпяната репресия, се взема предвид периода, за който вече е получено обезщетение. В този смисъл е и изменението на ЗПГРРЛ /редакцията му от 7.03.2008 г./ и Наредбата /редакцията й ДВ, бр. 86/08 г./, Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,