Решение № 13446 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8670/2009 г.

Решение № 13446 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8670/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 5828/07.05.2009 г., постановено по адм. д. № 11097/2008 г. тричленен състав на ВАС е обявил за нищожна заповед № РД-26-369/31.07.2008 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено с Димитър Атанасов Димитров от гр. София служебното му правоотношение на длъжност "главен експерт по оценка на въоръжение, техника и имущества на ВВС, друга техника и бракуване" в отдел "Планиране, оценяване, кодифициране и логистична програма" при дирекция "Съхранение и разпореждане с движими вещи" с ранг III младши, считано от 01.08.2008 г. Осъдил е министерство на отбраната на РБ да заплати на Димитър Атанасов Димитров сумата 2 583, 75 лв., представляваща обезщетение за времето от 01.08.2008 г. до 15.04.2009 г., през което е заемал държавна служба поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение. Осъдил е е министерство на отбраната на РБ да заплати на Димитър Атанасов Димитров сумата 600 лв. разноски по делото. Срещу това решение чрез процесуален представител е подадена касационна жалба от министъра на отбраната с молба да бъде отменено. Счита, че в случая оспорената заповед е породила действие в един по-късен момент, посочен от органа, след като в закона не е предвидено друго. Следователно, от 01.08.2008 г. функциите на част от специализираната администрация на ИА "ДС на МО", свързани с управление и разпореждане с движими вещи - държавна собственост са поети от Министерството на отбраната и министърът е бил компетентен да прекрати служебното правоотношение на Димитър Атанасов. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Николова, която поддържа касационната жалба и моли да бъзе уважена по изложените в нея съображения. Ответникът Димитър Димитров се представлява от адв. Волева, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в законния срок, а по същество за неоснователна. Неоснователно е възражението, че с оглед на обстоятелството, че атакуваната пред тричленния състав заповед на Министъра на отбраната пораждала действие в един по-късен етап от този на датата на издаването на заповедта, то същата не била нищожна. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният състав на ВАС е приложил правилно норма на чл. 142, ал. 1 от АПК, според която "съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му". Следователно, законът обвързва съдебния контрол за законосъобразност с издаването на акта, а не с влизането му в сила в по-късен момент. В тази връзка и компетентността на органа, издал оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Димитър Атанасов Димитров на длъжност "главен експерт по оценка на въоръжение, техника и имущества на ВВС, друга техника и бракуване" в отдел "Планиране, оценяване, кодифициране и логистична програма" при дирекция "Съхранение и разпореждане с движими вещи" с ранг III младши, се преценява към момента на издаването на същия този акт. В производството пред тричленния състав безспорно е установено, че с ПМС № 167/11.07.08 г. на Министерски съвет е приет нов Устройствен правилник на МО, в сила от 01.08.2008 г., с който по силата на § 3 е отменен УП на ИА "ДСМО", приет с ПМС № 265/30.12.1999 г. Според отменения правилник, ръководител на Изпълнителната агенция е изпълнителният директор на същата. Процесната заповед е с дата 31.07.08 г., когато все още е бил в сила Устройственият правилник на агенцията от 1999 г., следователно компетентността за прекратяване на служебното правоотношение на служителите е на изп. директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на МО". Записаното в заповедта, че служебното правоотношение се прекратява от по-късна дата 01.08.08 г., е без правно значение при преценка компетентността на оторизирания по закон орган да издава индивидуални административни актове, касаещи служители от агенцията. В този смисъл възраженията, развити в касационната жалба се явяват неоснователни и същата следва да бъде оставена без уважение. Правилно е определено и дължимото се на служителя обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, както и направеното прихващане с изплатеното вече обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на процесуалните правила и е обосновано. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника по касация следва да се присъдят направени по делото разноски в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,