Решение № 80 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 101/2011 г.
ВКСII гражданско отделение02.06.2011 г.докладчик т Елса Ташева
Диспозитив
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 202/15.07.2010 г. по гр. дело № 590/2007 г. на Т. районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ОСЪЖДА С. П. М. от [населено място], Л. област да заплати на М. П. Р. от [населено място] разноските за настоящето производство, в размер на 2 391 лева.
Мотиви
Решение № 80 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 101/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, образувано по молбата на М. П. Р. за отмяна на влязло в сила решение № 202/15.07.2010 г. по гр. дело № 590/2007 г. на Т. районен съд, с което е изнесен на публична продан недвижим имот, представляващ 1/2 ид. ч. от ПИ в [населено място], целият с площ 415 кв. м., съставляващ парцел *, с пл. № * кв. * по регулационния план на града, ведно с построените в западната половина на имота: двуетажна жилищна сграда, едноетажно жилище и навес, при първоначална цена 89 077 лева. Молителката твърди, че неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила за призоваване е била лишена от възможност да участва в делото, затова настоява за отмяната на порочния съдебен акт, с присъждане на разноските за настоящето производство. Ответницата по молбата за отмяна С. П. М. от [населено място], [община], изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение. Молбата за отмяна е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 305, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 306, ал. 1 ГПК, а при разглеждането й по съществото на отменителното основание, касационният съд констатира следното: по исковата молба на С. П. М. срещу М. П. Р. за делба на недвижим имот, подробно описан, е образувано исково производство пред Т. районен съд, с посочен адрес за призоваване на ответницата - [населено място], [улица], от който ответницата е била редовно призована за първото съдебно заседание. С молба, постъпила на 12.07.2007 г. адв. Д. И. е заявил, че е пълномощник на ответницата, за което представил пълномощно. Със същата молба е заявил и обстоятелството, че "доверителката ми няма да се явява лично". В съдебното заседание, проведено на 10.07.2007 г. ответницата не се е явила, но е била представлявана от адв. И., който и след допускане на делбата, с решение № 425/12.07.2007 г. по гр. дело № 590/2007 г. е продължил да получава адресираните до доверителката му призовки и съобщения, в които е отбелязано, "М. П. Р. чрез адв. Д. И.". Упълномощеният процесуален представител адв. И. се е явявал в съдебните заседание след допускане на делбата и за всяко следващо съдът е уведомявал ответницата-чрез него, защото е било известно обстоятелството, че тя продължително пребивава в чужбина. Постановено е решение № 60/26.06.2008 г., което е съобщено на ответницата на пълномощника й - нейната дъщеря П. Б., представила пълномощно от 27.03.2008 г. и съдебният акт е бил обжалван с въззивна жалба, по която е образувано въззивно производство, под № 388/2008 г. Във въззивното производство ответницата/жалбоподателка/ е била представлявана, както от пълномощника П. Б. /с пълномощно от 27.03.2008 г./, така и от адв. Т. - с пълномощно от 3.12.2008 г. С определение № 32/18.01.2010 г. по гр. дело № 388/2008 г. Л. окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение № 60/26.06.2008 г. по гр. дело № 590/2007 г. на Т. районен съд и прекратил производството по делото, за което е било съобщено на страните. С молба, с вх. № 3086/9.06.2010 г. ищцата С. П. М. е сезирала районния съд с искане за насрочване на делото и провеждане на втора фаза по извършването на делбата, затова с разпореждане от 10.06.2010 г. съдът е възобновил делбеното производство, което насрочил за 7.07.2010 г. от 9 ч., с призоваване на страните. Изпратена е призовка на М. Р. на адреса й [населено място], [улица] за съдебното заседание на 7.07.2010 г., която е върната в цялост, със забележка, че адресът е посещаван многократно, но по сведение на съседи лицето живее и работи в А.. В проведеното съдебно заседание на 7.07.2010 г. съдът е приложил разпоредбата на чл. 51 ГПК и приел за редовно призоваването й, давайки ход по съществото на делото и постановявайки решение № 202/15.07.2010 г. Съдът е изпратил няколко съобщения, с преписи от решението на адреса й [улица], от който са се връщали в цялост със забележка, идентична на гореописаната, затова на 25.08.2010 г. разпоредил, на основание чл. 41, ал. 1 и 2 ГПК всички съобщения да се приложат към делото и да се смятат за редовно връчени. Съдът неправилно е процедирал и приложил процесуални норми по отменения и по действащия ГПК, въпреки, че исковата молба е постъпила при действието на отменения ГПК /образувано на 21.06.2007 г./ и приложими са процесуалните му норми за призоваване - чл. 44, ал. 1 и чл. 46 ГПК (отм.), защото молителката е заминала за повече от 30 дни в чужбина, но е посочила пълномощник по делото в РБ, своята дъщеря, чрез която е била редовно призовавана във въззивното производство под № 388/2008 г. на Л. окръжен съд, както и чрез процесуалния си представител - адв. Т.. Призоваването на молителката е в нарушение на чл. 44, ал. 1 и чл. 46, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е била лишена от възможността да участва в делото, чрез надлежните си представители, което нарушение представлява отменителното основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Водим от горните съображения ВКС на РБ, II-ро г. о. счита, че порочния съдебен акт следва да се отмени и делото се върне на Районен съд-Т. за ново разглеждане от друг състав на същия съд, затова възложи в тежест на ответницата направените от молителката разноски за настоящето извънинстанционно производство, в размер на 2 391 лева и