Решение № 16175 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9144/2012 г.
ВАСV отделение18.12.2012 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 365/07.06.2012 г. по адм. д. № 131/2012 г. на Административен съд - Плевен И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № 58/03.01.2012 г. на кмета на Община Плевен, по жалба на Ралица Веселинова Койчева, жив. в гр. Плевен. ОСЪЖДА Община Плевен да заплати 300 /триста / лева разноски по делото на Ралица Веселинова Койчева, жив. в гр. Плевен, ул. "Осогово" № 13. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 16175 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9144/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ралица Веселинова Койчева, жив. в гр. Плевен, срещу решение № 365/07.06.2012 г. по адм. д. № 131/2012 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 58/03.01.2012 г. на кмета на Община Плевен, с която, на осн. чл. 108, ал. 1 във вр. с чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното й правоотношение на длъжност "директор" на дирекция "Образование и култура" в Община Плевен. Касаторката поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - кметът на Община Плевен не взима становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето Отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и съдържа необходимите реквизити, включително фактическо и правно основание за прекратяване на правоотношението. Заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и след осъществяване на материалноправните основания за постановяването й. С приемането на решение № 016/07.12.2011 г. но ОбС-Плевен е изменена структурата на общинската администрация, като дирекция "Образование и култура" е премахната. Извършена е структурна промяна в общината, засягаща пряко заеманата от жалбоподателката длъжност. Налице е частично съвпадане на основните цели и дейности с тези на началника на създадения по новата структура отдел "Образование и култура", основните задължения на длъжността "началник отдел" са свързани с изискванията за отдел, т. е. за различно йерархическо ниво, в сравнение с изискванията за дирекция, каквото е било оглавяваното от жалбоподателката звено. При сравнение съдържанието на длъжностните характеристики /за новата длъжност е представен единствено проект/ се налага извод, че не се касае за съвпадение на областите на дейност и основни задължения, а освен това длъжностното ниво на двете длъжности е различно. С тези мотиви съдът е приел, че това прекратяване на служебното правоотношение е извършено при спазване на административната процедура и материалните правни норми и е съобразено с целта на закона. Решението е неправилно. Легална дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в чл. 2 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (отм.), действала към момента на издаване на обжалваната заповед. Съгласно дефиницията "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Видно от формулировката е, че основните белези на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. За да се твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, следва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /т. е. като нормативно определена позиция/ в щатното разписание за съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, установени с длъжностна характеристика. Важно е обстоятелството, че двете предпоставки трябва да бъдат установени кумулативно. Настоящата инстанция споделя становището, че в случая е налице само едната предпоставка - длъжността не фигурира в щатното разписание на съответната администрация. В щатното разписание от 04.01.2012 г. не съществува дирекция "Образование и култура", а е създадена дирекция "Обществен ред и сигурност". Неправилни са обаче изводите на съда, че при сравнение съдържанието на длъжностните характеристики на директор на дирекция "Образование и Култура" и директор на дирекция "Обществен ред и сигурност" /за заемането на която длъжностната характеристика е на ниво "проект"/ се налага извод, че не се касае за съвпадение на областите на дейност и основни задължения, както и поради факта, длъжностното ниво на двете длъжности е различно. Описаните в длъжностната характеристика на жалбоподателката и проекта за длъжностна характеристика за новата длъжност функции, задачи и задължения разкриват голяма степен на сходство, като формулировката с различни езикови изразни средства не води до извод за наличие в новата длъжност на функция, задължение или задача, която съществено да се отличава от тази в длъжността на жалбоподателката. Така например жалбоподателката е следвало да координира, контролира и ръководи дейността на отделите "Образование" и "Култура", а началник отдел "Образование и култура" да ръководи, организира и координира дейността на отдел "Образование и култура". Както жалбоподателката, така и началник отдел "Образование и култура" имат за задача да контролират служителите в ръководените от тях отдели, да контролират използването на паричните средства от общинските общообразователни училища, детски заведения, културни институти, да взаимодействат с други институции, да подпомага вземане на решение в областите "Образование" и "Култура" и т. н. Единствено по - ниското длъжностно ниво по проекта за длъжностна характеристика не води до извода, че е създадена нова различна длъжност по смисъла на цитираната дефиниция. Напротив - обоснованият извод е, че липсва реално съкращаване на длъжността, тъй като нейните функции, задачи и задължения са възпроизведени в длъжността началник отдел "Образование и култура" и не са налице основанията по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., както неправилно е приел първоинстанционният съд. Предвид изложеното решението като необосновано и материалноправно незаконосъобразно следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което се отменя обжалваната заповед като материалноправно незаконосъобразна. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят всички направени по делото разноски в размер на 300 лева заплатен адвокатски хонорар в двете инстанции, платими от бюджета на Община Плевен. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2