Решение № 7622 от 5.8.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на А. Колев, подадено чрез процесуалния му представител, за отмяна на влязло в сила решение 24/11.06.2021 г. по адм. дело 593/2020 г. по описа на Административен съд Русе и потвърдилото го решение 256/13.01.2022 г. по адм. дело 8515/2021 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. С постановеното от административния съд решение жалбата на А. Колев против Заповед 336з-2097/ 06.10.2020 г. на Директора на Районно управление - Русе при ОДМВР - Русе, за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение в МВР, е отхвърлена. Като основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК. Към искането са приложени писмени доказателства: заверено копие от Решение 60156 от 07.12.2021 г. по наказателно дело 707 от 2021 г. постановено от ВКС. Ответникът директорът на Районно управление Русе при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) гр. Русе, чрез процесуален представител, оспорва искането за отмяна и моли същото да бъде отхвърлено като неоснователно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък. Искането за отмяна е постъпило в предвидения в чл. 240, ал. 2 АПК тримесечен преклузивен срок, подадено е от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени в закона основания - чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В конкретния случай не се сочат нито нови обстоятелства, нито са представени нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Към искането за отмяна е приложено заверено копие на решение 60165 от 08.12.2021 г. постановено по н.д. 707/2021 г. на Върховния касационен съд, с което е оставено в сила решение 58 от 19.05.2021 г., постановено от Апелативен съд-Велико Търново по ВНОХД 84/2021 г., по силата на което А. Колев е признат за невиновен в това, че като е използвал своето служебно положение на служител в МВР, е предложил паричен дар на друго длъжностно лице, което да наруши служебните си задължения като състави проект на наказателно постановление с неверни данни, с което да набави за себе си или за друго лице облага. В мотивите на влязлото в сила решение на наказателният съд е посочено, че лицето на което искателят е предложил парична облага няма качеството на длъжностно лице по смисъла на легалната законова дефиниция, поради което липсва елемент от обективната страна на състава на повдигнатото обвинение по чл. 304, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК срещу А. Колев и същият е признат за невиновен. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което влязлата в сила присъда, установяваща, че лицето е невиновно в извършване на престъплението, и то поради липса на елемент от фактическия състав на престъплението, не засяга производството по реализиране на дисциплинарната отговорност. Съгласно чл. 194, ал. 3 ЗМВР, дисциплинарната отговорност се реализира независимо от основанието за търсене и на друг вид отговорност, каквато в конкретния случай е наказателната отговорност. Липсата на елемент от фактическия състава на престъплението, за което спрямо А. Колев е повдигнато обвинение и по отношение на което същият е признат за невиновен не е основание за освобождаване от дисциплинарна отговорност, тъй като с осъщественото деяние макар и да не е реализиран в цялост състава на посоченото престъпление, същият е извършил дисциплинарно нарушение нарушил е морално-етичните норми на поведение на държавните служители работещи в системата на МВР. Извършените от него действия са станали достояние на други служители на МВР и на граждани, поради което е уронил престижа и не е опазил доброто име на институцията, която представлява и не е допринесъл за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР, като с тези си действия е създал предпоставки за негативно отношение и недоверие на обществото спрямо полицейския служител и към институцията на МВР като цяло. С оглед изложените по горе съображения, искането за отмяна следва да се отхвърли като неоснователно. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,