Решение № 12911 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13433/2016 г.

Решение № 12911 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13433/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Н. от гр. Д. подадена чрез адв. Н., против Решение № 1898/07.10.2016 г., постановено по адм. дело № 145/2016 г., по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № РД-01-80/07.01.2016 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са анулирани резултатите му от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" и "М", съгласно Протокол № 1082/15.10.2014 г., на Областен отдел "Автомобилна администрация" - В. към Главна дирекция "Автомобилна администрация". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира направените съдебно- деловодни разноски. Ответникът - Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иванов изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил като неоснователна жалбата на Н. Н. Н. от гр. Д. срещу Заповед № РД-01-80/07.01.2016 г., на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са анулирани резултатите му от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" и "М", съгласно Протокол № 1082/15.10.2014 г., на Областен отдел "Автомобилна администрация" - В., към Главна дирекция "Автомобилна администрация". За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган в съответствие с чл. 56 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредбата). Посочено е, че оспорваният административен акт съдържа всички задължителни реквизити, в т. ч. фактически и правни основания за издаването му. Фактическите основания, позволяват да се разбере каква е хипотезата, с оглед на която следва да се анулира резултатът от проведения теоретичен изпит. Посочените правни основания съответстват на изложените фактически такива. Първоинстанционният съд е приел, че при издаването на заповедта не е допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административно производствените правила и е постигната целта на закона. Съдът е установил, че кандидат с № 21 разменя изпитния си тест с кандидат № 22, като е приел, че установената размяна на изпитните тестове безспорно води до извод, че жалбоподателят е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал. 2 от Наредбата, но е предоставен за решаване от друг кандидат. Установяването, при прегледа на видеозаписа от изпита, на извършената размяна е довела като последица анулирането на резултатите от изпита. Първоинстанционният съд е посочил, че липсата на данни за започване на административното производство не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като мотивите, които жалбоподателят е могъл да изложи в производството пред органа, са изложени в съдебно производство по оспорване на административния акт. Приел е, че видеозаписът е годно, допустимо доказателствено средство, изготвен от надлежно монтирана и проверена сертифицирана система. Съдът е посочил, че преглеждането на видеозаписите и произнасянето от страна на административния орган извън срока по чл. 53а, ал. 4 от Наредбата не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото по принцип сроковете са инструктивни и с изтичането им не се погасява правомощието на органа за преглед на видеозаписите. Наличието на вече издадено свидетелство за правоуправление не е пречка за издаване на заповедта по чл. 56, т. 5 от Наредбата. Сочи, че разпоредбата на чл. 19 от Наредба № I-157 за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, изрично предвижда възможност за изземване на свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба. Решението е правилно. В съответствие с материалния закон съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен с оглед разпоредбата на чл. 56, т. 5 от Наредба 38/2004 на МТС и е отхвърлил оспорването. Като се има предвид извършения оглед на вещественото доказателствено средство в с. з., обосновано първоинстанционният съд е отбелязал, че от неоспорените писмени доказателства имащи характер на официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК ползващи се с материална доказателствена сила и от вещественото доказателствено средство съдържащо видеозапис, безспорно се установяват отразените в административния акт факти за това, че при провеждане на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС жалбоподателят и Й. А. Х. са разменили предоставените на всеки от тях тестове и са ги решили, при което е установено, че жалбоподателят е решил тест, индивидуализиран и обозначен съгласно чл. 38, ал. 2 от Наредбата, предоставен за решаване на другия кандидат, като по този начин е осъществен състава на чл. 56, т. 5 от Наредба 38/2004 г. В съответствие с чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, касаторът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че представеният по делото видеозапис е манипулиран, дадени са му указания, че е негова доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни правни последици. В съдебно заседание от 17.05.2016 г. пред първоинстанционния съд, процесуалният представител на жалбоподателя е направил доказателствено искане за назначаване на съдебно-видеотехническа експертиза. Заключението от видеотехническата експертизата е прието и приобщено от съда към доказателствения материал по делото, според което изображенията на лицата, заснети от камерите са с качество, което позволява отграничаване на общи признаци на фигурите на заснетите лица и на някои частни признаци. Също, че изображенията на лицата са годни за разпознаване от свидетели и негодни за провеждане на пълно лицево - идентификационно изследване. В случая съставът на първоинстанционния съд е извършил и оглед на представения по делото видеоносител, отразен в протокол от съдебно заседание проведено на 17.05.2016 г. и е установил, че при провеждане на изпита участниците се извикват поименно и се извършва проверка на тяхната самоличност. Лицата, представили се като Н. Н. Н. и Й. А. Х. са заемали места, кореспондиращи с тези по представената по делото схема. От извършения от съда оглед на вещественото доказателство са безспорно установени датата на провеждане на изпита, която съвпада с датата, установена от писмените доказателства по делото; установено е участието на жалбоподателя по делото - Н. Н. Н., и на Й. А. Х. в изпита, мястото, което двамата са заемали в помещението - № 22 и № 21, както и факта, че в 11,42,34 часа двамата са разменили предоставените им изпитни листи. Правилно е отразено в мотивите на обжалваното решение, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила с оглед на срочността на преглеждане и запазване на записите и за издаване на административния акт, като изводите му са в съответствие с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/22.09.76 г. по гр. д. № 3/1976 г. и с основните принципи по чл. 4, чл. 7 и чл. 9 АПК. От приетия като доказателство по делото Протокол № 1082/15.10.2014 г. за провеждане на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС (л. 20-22) е видно, че касаторът с пореден № 22 в списъка, е получил изпитен тест № 376813, а Й. А. Х., с пореден номер в списъка № 21, е получил изпитен тест № 292013. От представената по делото схема и легенда при провеждането на изпита и огледа на веществено доказателство се установява, че лицата заели посочените места разменят получените изпитни тестове и всеки е решил теста с уникален номер предаден на друг кандидат. В нормативната база липсва задължение за изпитната комисия, респективно нейния председател да съставят протокол относно това кой кандидат кой тест е предал. В. е крайният извод на първоинстанционният съд, че не се констатират основания по чл. 146 АПК за отмяната на оспорения административен акт. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд - В. следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 228 АПК във вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение