Решение № 903 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5416/2015 г.

Решение № 903 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5416/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ц. Н. от с. Лесново, област София, срещу решение № 197 от 16.03.2015 г. по адм. дело № 1156/2014 г. по описа на Административен съд - София-област, II състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на НОИ - София-област, чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт Б., моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в отговор от 18.01.2016 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 197 от 16.03.2015 г. по адм. дело № 1156/2014 г. Административният съд - София-област, II състав, е отхвърлил жалбата на М. Ц. Н. от с. Лесново срещу решение № 03-22245#1 от 20.10.2014 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - София-област, с което е потвърдено разпореждане № МП-03-13266#2 от 14.07.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториалното поделение на НОИ - София-област. Съдебното решение - предмет на касационен контрол, не страда от визираните в жалбата отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основният спорен въпрос по първоначалното дело се е свеждал до зачитането на осигурителния стаж на М. Ц. Н. за периодите 20.04.1975-29.09.1977 г. и 10.11.1979-10.10.1980 г., в които според удостоверение обр. УП-30 под № 214 от 3.11.1992 г., издадено от Аграрно-промишлен комплекс - гр. София, кандидатстващият за пенсия е работил като "редач на тухли - рингова пещ". Оплакването на касатора е, че при постановяването на решението съдът не е взел предвид цитираното удостоверение. Това оплакване е неоснователно, тъй като при преценка на доказателствата решаващият състав на Административен съд - София-област, правилно е обсъдил удостоверение обр. УП-30 под № 214 от 3.11.1992 г. във връзка с писмо изх. № АС-16-5903#1 от 2.07.2014 г. и писмо изх. № ОАС-АС-16-6968#1 от 30.07.2014 г., издадени от Архивохранилище - с. Невестино, при ТП на НОИ - гр. Кюстендил, където е приета документацията на осигурителя АПК "Средец". В цитираните писма изрично е посочено, че за спорните периоди липсват данни за лицето Митко Цеков Найдов. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Жалбоподателят не е представил по делото трудова или осигурителна книжка, а удостоверение обр. УП-30 под № 214 от 3.11.1992 г. не съдържа данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, а именно осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, дните в осигуряване и облагаемия доход. Друго удостоверение, съдържащо нормативно регламентираните данни за осигурено лице, не е представено. След като в посоченото архивохранилище не се съдържат данни за лицето, то представеното удостоверение обр. УП-30 не отговаря и на изискванията на чл. 40, ал. 3 НПОС, съгласно който текст документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Наред с това към 3.11.1992 г., когато е издадено удостоверението, осигурител Аграрно-промишлен комплекс - гр. София, не е съществувал, видно от обявлението на Софийския градски съд, обн., ДВ, бр. 24 от 23.03.1990 г. Този осигурител е вписан като издател на удостоверението и върху последното е поставен печатът му. Съдът е извършил правилна преценка на доказателствата в тяхната съвкупност, като е изложил съответни мотиви защо не приема удостоверение обр. УП-30 под № 214 от 3.11.1992 г. за надеждно доказателствено средство. Тези мотиви изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция по съображенията, изложени по-горе. Не отговаря на съдържанието на решение № 03-22245#1 от 20.10.2014 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - София-област, твърдението на касационния жалбоподател, че в цитирания административен акт е бил разгледан само един от спорните периоди. При така представеното от кандидатстващия за пенсия удостоверение обр. УП-30 под № 214 от 3.11.1992 г. пенсионният орган не само че е бил в правомощията си да извърши проверка относно посочения в това удостоверение осигурителен стаж, но е бил и служебно задължен, тъй като разпорежданията по чл. 98 КСО за отпускане на пенсия се издават след преценка на представените документи и след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правото на пенсия. При извършената служебна проверка не са нарушени съществуващи права на касатора. След непризнаване на осигурителния стаж за процесните периоди съдът правилно е приел, че Н. не отговаря на изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като няма 10 години трудов и осигурителен стаж, положен при условията на първа категория, респ. 15 години при условията на втора категория. По изложените в тези мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а оспореното решение се оставя в сила. Ако Н. действително е полагал труд през посочените периоди, което той не е доказал в административния процес, пред него съществува правната възможност да го стори при условията на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Предвид изхода на спора и своевременното направеното искане, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ответника се присъжда сумата 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕ`ШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 197 от 16.03.2015 г. по адм. дело № 1156/2014 г. по описа на Административен съд - София-област, II състав. ОСЪЖДА М. Ц. Н. от с. Лесново, област София, ул. "54-та" № 5, да заплати на Териториалното поделение на НОИ - София-област, със седалище гр. София, бул. "Александър Стамболийски" № 48, сумата 300 (триста) лева разноски, представляваща юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.