Решение № 8065 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3498/2012 г.

Решение № 8065 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3498/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Костов, надлежно упълномощен процесуален представител на "Вторични суровини" ЕООД, против решение с дата 12.01.12 г. по адм. д. № 125/11 г. по описа на Административен съд - Монтана с молба за отмяната му като неправилно. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците кмет на Община Бойчиновци и директор на Областна дирекция "Земеделие"-Монтана не вземат становище. Ответникът Есай Степан Степанян, представляван от адв. Иванов, поддържа становище за неоснователност на касационното оспорване с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. Предмет на оспорване в първата инстанция е Заповед № 433/2.07.08 г. на кмета на община Бойчиновци, издадена на основание чл. 129, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ за одобряване проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация /ПУП-ПР/ за урегулиран поземлен имот /УПИ/ II - за "резервен фонд", кв. 105 по плана на с. Лехчево, общ. Бойчиновци съобразно графична част - създаване нови УПИ II - "резервен терен", УПИ IV - "площадка за вторични суровини" и УПИ V - "трафопост". За да постанови обжалваното отменително заповедта решение, Административен съд - Монтана е приел, че същата е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, препятстващо проверката за материалноправната й законосъобразност. Отчетена е констатацията, че заповедта не съдържа фактически и правни основания за издаването й, каквито не могат да бъдат установени и от приложената административна преписка, както и че, оспорващият Степанян, макар притежател на ограничено вещно право в УПИ II, кв. 105, не е взел участие в административното производство, не е искано и съгласието му за одобреното изменение. Решението допустимо и правилно. От писмените доказателства, представени в първоинстанционното производство, е установено, че оспорващият Степанян е собственик на сгради - трафопост в УПИ II, кв. 105 /л. 46/ и на масивна сграда за съхранение на зърно, ситуирана в УПИ II и УПИ III, кв. 105 съгласно записването в документа за собственост /л. 43/, а по заключението на в. л. - в съседен имот. Ето защо, като притежател на ограничени вещни права, се явява заинтересувано лице в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗУТ, предвид което процедирането на преписката без негово участие сочи на съществено нарушение на административнопроизводствените правила от една страна, а от друга на допустимост на оспорването по жалбата му, депозирана пред компетентния първоинстанционен съд. Правното основание за издаване на заповедта не е посочено в нея, не може да бъде изведено и от данните в административната преписка, тъй като такова не се сочи нито в заявлението на касационния жалбоподател /л. 94/, нито в приетите в настоящето производство заверени копия от искане на ОД "Земеделие и гори" и становище на гл. архитект на община Бойчиновци. Съдържанието на тези искания и становище сочат евентуално за основанието по чл. 132, ал. 2, т. 6 ЗУТ доколкото се твърди искане на собственика на терена /ОД "Земеделие"/ и на лице с ограничени вещни права /"Вторични суровини" ЕООД/. В тази хипотеза обаче задължително е било съгласието и участието в преписката и на ответника по касационната жалба Степанян също носител на ограничени вещни права. Искането на л. 14 не може да се квалифицира и като такова в някоя от хипотезите и на чл. 134, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗУТ, тъй като в него отново се сочи претенцията на касатора като носител на ограничено вещно право в УПИ II, кв. 105. С оглед посочените по-горе безспорни установявания са налага извод относно неоснователността на касационното оспорване, предвид което решението като допустимо и правилно, постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК за отмяната му, следва да бъде оставено в сила. При този резултат от касационната проверка основателна се явява претенцията на ответника по касация Степанян за присъждане на разноски за тази инстанция. Искането е своевременно заявено, преди приключване на съдебните прения и надлежно доказано в размер на 650 лв. по Договор за правна защита и съдействие с дата 5.04.12 г. /л. 31/. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,