Решение № 43 от 11.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 1251/2011 г.

Решение № 43 от 11.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 1251/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 307, ал. 2 и сл. ГПК, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 ГПК. Образувано е по молбата на Х. Л. Т. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 5084 от 08.11.2010 г., по гр. д. № 2134/2006 г., с което е уважен предявеният от ЗД [фирма], гр. София срещу молителя иск с правно основание чл. 402, ал. 1 ТЗ (отм.) за сумата 11 764.68 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "каско" на ТД [фирма] за виновно причинени при предизвикано от молителя ПТП вреди на л. а. "Мерцедес 500" с ДК [рег. номер на МПС], ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба- 15.06.2006 г. до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски от 2170.58 лв. Молителят е аргументирал искането си за отмяна, основано на чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 ГПК, с наличието на неистинско писмено доказателства, въз основа на което съдът в инстанционното производство е изградил правните си изводи, както и с допуснато нарушение на процесуалното правило на чл. 50 ГПК (отм.), при действието на което се е развило инстанционното производство пред СГС, довело, според изложеното в обстоятелствената част на молбата, до лишаване на страната от възможност реално да участва в процеса и да защити интересите си във вр. с възникналия между страните правен спор. Ответната по молбата страна е възразила по основателността и по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, излагайки съображения относно същността на регресната покана отправена да ищеца, на неполучаването на която молителят се позовава и неотносимостта и към редовността на извършеното призоваване на последния, като страна в процеса по предявения иск с правно основание чл. 402 ТЗ (отм.). Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 3, във вр. с ал. 1 ГПК, намира: С определение от 06.01.2012 г., постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК по горепосоченото дело, подадената от настоящия молител молба за отмяна, основана на чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 ГПК е приета за процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна, основана на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е основателна. Въведеното от законодателя с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основание за отмяна, аналогично на установеното с чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) отменително основание, е израз на прогласеното в гражданския процес основно начало, че на всяка страна следва да се осигури реална възможност да вземе участие при разглеждане на делото по предвидения в ГПК ред, за да защити интересите си, което разбиране е в съответствие и с въведеното с чл. 6 ЕКПЧ изискване за реален достъп до правосъдие. Следователно на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК подлежи всяко влязло в сила съдебно решение, постановено в производство, по което на страната е отнета възможността да участва по делото, било поради нарушаване на съответните установени от процесуалния закон правила за призоваване, било поради създадена от непредвидени обстоятелства, които същата не е могла да преодолее, обективна невъзможност да се яви лично или чрез повереник в процеса, или когато не е била надлежно представлявана. В случая, видно от данните по делото срещу настоящия молител, като ответник, на 15.06.2006 г. е била предявена искова претенция, основана на чл. 402, ал. 1 ТЗ (отм.), във вр. с чл. 45 ЗЗД, като същият е бил призован за насроченото пред СГС първо съдебно заседание на 12.12.2006 г. на посочения в съставен четири години преди датата на исковата молба протокол за ПТП № 0306766/15.01.2002 г., негов адрес - [населено място], [улица]. От този адрес призовката до страната е върната със забележка, че на същия се намира новострояща се необитаема жилищна сграда, като по сведение от съсед, живущ на № 96, нов адрес на призовавания е неизвестен. Така вписаните данни са удостоверени от свидетеля Р. Иванова В., с вписан адрес на същата - бул. "В." № 2, [населено място]. Позовавайки се на съобщените данни за неизвестен адрес на ответника решаващият съд е счел, че приложение следва да намери процесуалното правило на чл. 100, ал. 3, във вр. с ал. 1 ГПК (отм.) и е оставил производството по делото без движение, като е указал на ищеца да посочи точен адрес за призоваване на страната. В изпълнение на дадените по реда на чл. 100, ал. 3, във вр. с ал. 1 ГПК указания, ищецът е представил удостоверение на Столична дирекция "Полиция", сектор "Български документи за самоличност", според което постоянният заявен от Х. Л. Т. актуален адрес, към 02.02.2001 г. е именно вписаният в исковата молба - [населено място], [улица]. Въз основа на извършеното от МВР удостоверяване СГС е приел, че ответникът е с неизвестен адрес и е разпоредил призоваването му да се извърши по реда в на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) - чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник ". Поради неявяването на последния в съдебно заседание и след осъществената публикация, на осн. чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.), му е назначен особен представител в лицето на адвокат А. Т. Ц. от САК, при участието на която е разгледан и възникналия между страните правен спор, приключил с решението, предмет на исканата отмяна. Следователно от преценката на така установените данни следва, че в случая елементите от фактическия състав на чл. 50 ГПК (отм.) не са били налице, поради което решаващият съд неправилно е приложил въведеното от законодателя процесуално правило, отнемайки по този начин правото на ответника по спора да участва по делото и да защити интересите си. Призоваването, както по действащия ГПК, така и по действащите към разглеждане на спора в инстанционното производство нормативни правила е строго формален акт, поради което при безспорната липса на доказателства, че в продължение на един месец ответникът не е могъл да бъде редовно призован, респ. че е с неизвестен постоянен адрес по см. на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.), какъвто извод не следва от приложеното удостоверение № RяБ/3255/18.06.2007 г. на [фирма], сектор "Български документи за самоличност" и посоченият за удостоверяване отсъствието на призовавания от съобщения по делото адрес свидетел е с вписан адрес, който е ноторно, че този на самия Софийски градски съд - [улица], то само на това основание известяването по чл. 50 ГПК (отм.) се явява нередовно и не може да породи разпоредените от закона правни последици. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в резултат на неправилното приложение на процесуалния закон от СГС е допуснато твърдяното от молителя нарушение на създадения от законодателя и гарантиран от съдопроизводствените правила принцип на участие на страните в производството по делото, с което елементите от фактическия състав на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са осъществени и молбата за отмяна следва да бъде уважена. Що се касае до визираното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, то за последното липсват не само доказателства, но и правна аргументация, поради което то не следва да бъде обсъждано. Само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че източник на неправилността на решението в разглежданата хипотеза на т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК е престъпление, което, за да е релевантно по вложения от законодателя във визираното отменително основание смисъл, трябва да е било установено по надлежния ред, т. е. с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) и да е обусловило съдържанието на решението, чиято отмяна се иска, а такива данни не само отсъстват в случая, но и не са били навеждани, като доводи, от страна на молителя. Водим от тези съображения и на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС