Решение № 13281 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1534/2010 г.

Решение № 13281 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1534/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и е образувано по жалбата на Абдулмаджид Мохамед Хамдан, гражданин на Мароко против решение № 23 от 14.01.2010 г., на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по молба за закрила № Б-2179 от 10.04.2009 г. и № Б-2605 от 28.04.2009 г. Твърди, че решението е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон основания за отмяната му съгл. чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Поддържа се оплакване, че административният орган не е извършил анализ на ситуацията на страната по произход, не е съобразена обстановката в страната с обстоятелствата, принудили чужденеца да я напусне. Твърди, че за него са налице визираните в ЗУБ основания, посочени в чл. 8 и чл. 9 за получаване на закрила. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява, изразява становище с което поддържа жалбата и представя писмени доказателства относно обстановката на страната по произход. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците не се представлявала и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената жалба. Жалбата е подаден а в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресат на оспорения индивидуален административен акт, с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане по същество. С оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Чужденецът е подал молби за закрила № Б- 2179 от 10.04.2009 г. и № Б-2605 от 28.04.2009 г., с които иска предоставяне на статут по чл. 8 или чл. 9 от ЗУБ - статут на бежанец или хуманитарен статут. Същият е гражданин на Мароко, роден на 1.01.1984 г. в гр. Хосейма, Мароко, религиозната му принадлежност е християнин - католик. Твърди, че впоследствие се е ориентирал към религиозната общност "Свидетелите на Йехова". В Република България чужденецът е влязъл нелегално на 27.03.2009 г. Първата молба за закрила е подадена непосредствено след влизане на територията на България. Впоследствие същият напуска страната, заминава за Румъния и Унгария, където е бил арестуван за срок от 2 месеца, впоследствие е върнат в България. В искането за предоставяне на закрила същият изтъква причини от религиозен характер. Твърди, че приемането на християнството е станало повод да получи заплахи за живота си лично и по телефона. По тази причина е напуснал Мароко, пребивавал е известно време в Грузия, Турция, а след това е влязъл нелегално на територията на България. Заявява, че в страната си по произход, вследствие на прочетената политическа и философска литература, е станал атеист, въпреки, че произхожда от радикално мюсюлманско семейство, което напуснал по същата причина заминал да учи в друг град. Твърди, че влязъл в религиозен спор с други студенти, в следствие на което му бил нанесен побой. След това се запознал с християнска религиозна литература, и станал привърженик на християнството. След като роднините му разбрали, че е станал християнин, започнали да го заплашват. С обжалваното решение, след дадено становище № УП-3725/5.01.2010 г. на главен експерт в ДАБ, на кандидата е отказано предоставяне на статут по чл. 8 и чл. 9, като административният орган се е мотивирал с липса на основания, посочени в закона. Приел е, че от даденото интервю, бежанската история е противоречива, недостоверна, поради което не е възприета за вярна. Сочи се, че вероятно причините за търсене на закрила са икономически. Направена е оценка на обществено политическата обстановка в страната по произход - Мароко, като е изведено заключение, че според конституцията и законите на страната изповядването на християнската религия не е забранено, но се преследва като нарушение на закона разпространението на християнски религиозни материали. В съдебно заседание жалбоподателят представя актуална информация относно страната по произход и документи, от които става ясно, че е чл. на организацията "Свидетели на Йехова в България", изповядва християнски убеждения. Видно от представената информация досежно страната произход, от Мароко са депортирани мисионери на организацията "Свидетели на Йехова". С оглед представените в административната преписка и в съдебно заседание писмени доказателства, съдът намира обжалваното решение № 23 от 14.01.2010 г., на председателя на Държавната агенция за бежанците, за законосъобразен индивидуален административен акт. Същото е постановено от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия съгл. чл. 75 от ЗУБ, при спазване на изискването за форма. При постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е събрал информация относно обстановката на страната по произход, изискал е становище относно основателността на жалбата от главен експерт в отдел " Производство и настаняване". В решението на органа се съдържат мотиви, съобразени с изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ като са обсъдени всички факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход. В тази насока не следва да се възприема за основателно твърдението в жалбата, че обществено-политическата обстановка в страната по произход не е обсъдена в обжалваното решение. Мотиви относно същата се съдържат в решението. Данните за ситуацията в страната се интерпретират съобразно представените доказателства, находящи се в преписката. Изводите на административния орган не мога да бъдат оборени от представените в съдебно заседание писмени доказателства. Не се спори, че от Мароко са били депортирани чужди граждани във връзка с разпространението на християнска литература. Това обаче не може да рефлектира върху евентуалното връщане на чужденеца в страната, тъй като няма данни, същият да е мисионер на организацията, на която е чл. или да се занимава активно с разпространение на идеите на същата организация. От представените по делото доказателства става ясно, че жалбоподателят е християнин и чл. на "Свидетели на Йехова", но липсват доказателства изповядването на християнството да е забранено и да се се преследва от законите в страната. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че административният орган е обосновал решението си със събраните в административната преписка доказателства, изводите му не се опровергават от събраните в хода на съдебното обжалване писмени доказателства. Административният орган е обсъдил наличието на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и е достигнал до законосъобразен извод за липсата на такива основания. Правилен е изводът на органа относно липсата на материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя - същият не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход., като репресията да се основава на неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Решението, в частта, с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно. От данните в преписката не се установява жалбоподателят да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешния въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ /. Липсват каквито и да било данни, че в страната си жалбоподателят би бил подложен на смъртно наказание или екзекуция /чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание /чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/. Не са налице основанията, посочени в трите хипотези на чл. 9 от ЗУБ, даващи основание да се предостави хуманитарен статут. Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и същата следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд,