Решение № 9492 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4463/2009 г.

Решение № 9492 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4463/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Държавно горско стопанство "Рилски манастир" (правоприемник на Държавно лесничейство "Рилски манастир") срещу решение № 1/27.01.2009 г., постановено по адм. дело № 5363/2008 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата по оспорване на РА № 100000572/19.02.2008 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - Кюстендил, потвърден с решение № 1219/13.08.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за определени задължения по ЗДДС (отм.) за периода 1.09.2002 г. - 31.12.2006 г. в размер на 66 947, 98 лв. и лихви - 29 862, 33 лв. Със същото решение е осъдено горското стопанство да заплати и разноски на ответника 2 386 лв. юрисконсултско възнаграждение. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон. Твърди се от касатора, че разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ППЗДДС (отм.) има предвид финансирания (субсидии), които се използват за доплащане на доставяна от получателя на стоки или услуги на трети лица, каквато хипотеза в конкретния случай не е налице. Касаторът твърди, че получените парични средства лесничейството е използвало за неговата издръжка. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Испиридонова оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение по съображения, подробно изложени в писмени бележки. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно е установено по делото, че лесничейството е получавало субсидии, които е използвало за извършване на лесокултурни мероприятия, поради което е данъчно задължено лице по ЗДДС (отм.) на основание чл. 20, т. 6 във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 и чл. 38, ал. 1 ППЗДДС (отм.). Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на ДГС "Рилски манастир", Административен съд, София-град е приел, че безспорно е установено по делото, че лесничейството е получавало субсидии, които са превеждани от Районно управление на горите (РУГ), една част от които са отивали за покриване на разходи за непромишлен персонал, за консумативи и др. за издръжка, а друга част - за извършване на лесокултурни мероприятия, възложени за изпълнение с договори, сключени между жалбоподателя и изпълнители - "Рила Лес" ЕАД и "Балкан агро авиация" АД. За тях са съставяни протоколи за извършена работа, както и са издавани фактури, по които жалбоподателят е ползвал данъчен кредит. Съдът е обсъдил, че посочените дейности са свързани с почвоподготовка, отглеждане на горски култури, разсадници, рекултивация на нарушени терени и др. Направен е извод от съда, че тези дейности се използват и ще се използват от лесничейството за облагаеми доставки - таксите, които са събирани на основание ПМС № 266/3.12.998 г. за такси за дървен материал и други горски продукти и затова те представляват облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 32 ЗДДС (отм.). Според съда след като доставките са облагаеми, те трябва да се отразят в справките-декларации по ЗДДС (отм.) и върху тях да се начисли ДДС на основание чл. 55 ЗДДС (отм.). Обжалваното решение е правилно и при постановяването му не е допуснато нарушение при прилагането на приложимия материален данъчен закон. Правилно първоинстанционният съд е счел, че получаваните субсидии от касатора са използвани, както за издръжка на горското стопанство, така и за извършване на различни лесокултурни мероприятия. Реализирането на тези мероприятия води до получаването, както правилно е отразил и съда на дървен материал и други горски продукти от държавния горски фонд, като последните се предоставят на трети лица, които заплащат таксите, определени в цитираното по-горе постановление. Изрично в разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.)е предвидено, че данъчната основа на доставка на стоки или услуги се увеличава с всички финансирания (субсидии), която пряко са свързани с доставката, а в процесния случай това е налице. Няма спор, че част от получените субсидии безвъзмездно от бюджета е използвана за пряко доплащане до себестойността на доставяната от получателя на субсидията стока или услуга на трети лица, съобразно дефиницията, съдържаща се на понятието финансиране (субсидия) в чл. 20, т. 6 ЗДДС (отм.) и чл. 38, ал. 1 ППЗДДС (отм.). Не се установява по делото с оглед оплакването на касатора, че цялата сума от субсидията е изразходвана за издръжка на горското стопанство. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по време на ревизията е разграничено каква част е изразходвана за издръжка на лесничейството, както и каква част е за извършване на лесокултурни мероприятия, въз основа на които са получени дървен материал и други горски продукти, а те от своя страна са били предоставяни на други лица, от които стопанството е събирало такси. Освен това правилно съдът е е установил, че горското стопанство е ползвало право на данъчен кредит, като е изложил подробни мотиви защо той е признат от органа по приходите като частичен на основание чл. 66, ал. 1 ЗДДС (отм.). С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на материалния закон и затова решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Независимо от изхода на делото и направеното искане от ответника, не следва да му се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като то е присъдено от първоинстанционния съд, а съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК то е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските хонорари. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,